„Свирепата пенсионерска дузина на Бургас“?! Сатиричен поглед към емблемата на “3С Сот”(видео и снимки)
Бургаското дружество „3С Сот“, известно не само с „възрастовото разнообразие“ в личния си състав, но и със забележително ниските заплати, които предлага, заслужено си извоюва прякора „Свирепата пенсионерска дузина“. С ирония и известна доза шеги, жителите на морския град поглеждат към охранителната фирма, която наскоро се сдоби с национален лиценз, като към компания, в която нещата са по-скоро театър, отколкото реална сигурност.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
Но докато шегите валят, налага се да си зададем и няколко сериозни въпроса за стандарта и отговорността, която фирмата носи, особено в светлината на неотдавнашни събития.
„Дуетът в сянка“: Найден Милков и Петко Иванов
Фирмата е собственост на Найден Милков и неговото доверено лице – Петко Иванов. Бившата „мутра“ Милков, навремето съосновател на Първа частна милиция, съумява да се оттегли от светлината на прожекторите след убийството на неговия партньор Георги Мечката през 1995 г. Въпреки това, той запазва усет за „бизнеса“, като развива охранителната си дейност, този път от сенките.
„Младата надежда“ на Милков, Иванов, бивш военен и, както се носят слухове, заместник-командир по политическата част (ЗКПЧ) от „мракобесните години на комунизма“, се утвърждава като „лицето“ на фирмата.
Идеалите на „старото“ в нова светлина?
Петко Иванов, за когото се говори, че някога е бил „заклет пазител на комунистическите идеали„, се трансформира в активен играч на бургаската бизнес сцена. След службата си като дясна ръка на бившия червен кмет на Бургас Йоан Костадинов в общинската полиция, Иванов преминава през периоди на съюзи с различни противоречиви личности.
След като Костадинов го „изхвърля през общинските врати“, Петко Иванов завърта полит-кариера около известния Александър Томов-Лупи (обвиняван в злоупотреби) в Кремиковци, след което и със скандалния бизнесмен Ивайло Зартов, следствен за присвояване на 3.6 милиона лева от руски акционер. Както изглежда, Иванов обича да е в гравитация около „публични звезди“ обвити с тъмните облаци на скандалното и криминалното.
Разбираемо е защо политическата кариера на Петко Иванов трае от ден до пладне. Все пак от всяка върба свирка не става.
Политическите напъни на Петко не се увенчават с никакъв успех, най-малко пък с някакъв принос за обществеността. Той бързо зарива огъня и се отдава на управлението на 3С-СОТ.
Вероятно за собствено утешение Иванов вероятно си казва, че това умее най-добре -да издава нареждания и да командва. От последният грозен случай с неговия служител и безпардонната му реакция към потърпевшия като че ли възниква подозрението, че и това не е неговото призвание. Хубаво ще е да се заеме с нещо, в което най-сетне да преоткрие себе си – бродерия, аранжиране, статист в любовни игрални филми или да стане певец в Пайнер. Така поне ще постигне духовен мир и хармония със себе си и изявявайки се пред много хора може пък да започне да ги разбира, и изпитва повече емпатия?!
Като политик Петко Иванов е противоречив и клиширан, защо да си мислим, че се е променил, като бизнесмен?!
„Защо бизнеса трябва да бъде в течение на процесите… но не и в общината“
В свое интервю за „24 часа Бургас“ (от 7.10.2011 в 12:57) Петко Иванов уверява, че „не е редно бизнесът да има политически структури“, като без излишна скромност добавя, че „корпоративните интереси на отделни бизнесмени трябва да бъдат ограничени от закона“. Иронията тук е повече от очевидна – защото, макар и да говори с клишета, изглежда, че Иванов не просто не вярва в тях, но и самият той се стреми да ги обезсмисли с действията си. Неговите думи остават повече като „добре заучени фрази“ в стил „правим се, че сме загрижени“, а действията му показват точно обратното.
Заплатите на „Свирепата пенсионерска дузина“
Упорито в морския град се говори, че служителите на „3С Сот“ са главно бивши пенсионери от МВР и МО, наети на символични договори и със заплати, които едва ли могат да поддържат стандарт на живот. Шегата гласи, че „пенсионерите на Бургас пазят града“, но всъщност съществува ли наистина реален проблем?! Ако наистина се окаже, че много от тях са назначени на минимални работни часове, отразени на 4-часови договори, като се водят портиери, а не охранители -това ще бъде грандиозен проблем!
Арогантният инцидент с бизнесмена Николай Димитров
Тъмната страна на някои лошо обучени „кадри“ от охранителен състав на „3С Сот“ лъсна неотдавна, когато един от пазачите на фирмата нападна собственика на местна медия Николай Димитров в данъчна служба Бургас. Инцидентът показа не само липсата на професионална подготовка и самоконтрол, но и откровена агресия. Димитров, потърсил контакт с управителя Иванов за изясняване на случая, е посрещнат със студени думи:
„Аз решавам кой е крив и кой – прав“.
Това явно демонстрира разбирането на Иванов за „върховенството на закона“, сякаш времето не се е променило от 80-те години, когато подобен тип разсъждение бяха на мода.
От кога сотаджиите от 3С-сот Бургас иззеха функциите на полицията?!
„Сотът на 21-ви век“ или трагикомедия на абсурда?
Фирмата на Милков и Иванов рекламира своите услуги с гръмки визуализации в интернет – млади момчета с качулки и оръжие на кръста извършват „арест“. Реалността обаче е далеч по-прозаична – техният състав е далеч от тези идеализирани образи. Освен това, да се видят частни охранители, които извършват арести, при това маскирани, е юридически абсурд.
Охранителите по закон нямат правомощия за подобни действия освен в крайни, извънредни, животозастрашяващи случаи, които също са спорни, според законите на страната. Някой трябва да напомни на „3С Сот“ какви са правомощията им – особено в светлината на „наглото“ отношение на един техен служител към данъкоплатец като Димитров.
Има ли бъдеще за охранителна фирма в сянката на човек държащ се, като „кърсайбия“?
Петко Иванов, който някои граждани кичат с прозвището „бившата лимонката на Костадинов“, изглежда смята себе си за „самопровъзгласен над закон и норми пазител“ на реда. Може би Иванов си въобразява, че живее в роман на Марио Пузо, но както изглежда – определено не е „кръстник“. Хубаво е да спре да гледа криминални екшъни и филми за мафията, и да се ориентира към индийски сериали.
Времето на 80-те и 90-те години отдавна отмина, и вместо да демонстрира „силова ръка“ на управление, може би е време Иванов и компания да осъзнаят, че сигурността в 21 век не е шоу за показ и старомодна агресия, а професионализъм и отговорност.
