Сградите на Рикардо Тускани, които разказват истории и до днес!
По бургаските улици, сред виковете на гларуси и аромата на море, все още шепнат къщите на едно отминало време. Те не говорят с думи, а с детайли и прозорци, зад които ехтят спомени от началото на 20-ти век. Сред онези, които са дали душа на този архитектурна „поезия“, се откроява едно италианско име на Рикардо Тоскани.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
Рикардо Тоскани е роден на 4 септември 1857 г. в Индуно, Ломбардия — някога в пределите на Австрийската империя, днес част от Италия. След като завършва политехническото си образование, той акостира в България през 1883 г. В този период е привлечен от строителството на железопътната линия между Саранбей (дн. Септември) и София. Заедно с него идват и други италиански инженери и архитекти, обединени от дружеството „Виталис“.
Но докато мнозина идват и си отиват, Тоскани остава. Привлечен именно от Бургас, той започва да твори.
Името на Тоскани е вписано не само в плановете на емблематични сгради, но и в самото ДНК на града.
Той е съавтор на проекта на величествения храм „Св. св. Кирил и Методий“, строен в периода 1897–1907 г., но следите му се откриват в още много други сгради. За щастие много от тях са обявени за паметници на културата и са реставрирани, а някои продължават да се обновяват и до сега! Сред шедьоврите му са са обществени и частни, фамилни и търговски, все още устояващи на времето като живи културни свидетелства.
Хотел „Империал“, „Модерен театър“, къщата на Йови Воденичаров, домовете на Исак Презенти, братя Калиманови, Стефан Родев, д-р Миркович и много други носят неподражаемия му почерк. Сгради, в които барокът, ренесансът и модерният дух на времето се преплитат с финес, какъвто само италианец би могъл да внесе в българския черноморски град.
Разходете се из старата централна част, стигнете до улица „Александровска“, минете покрай Часовника и свийте към „Богориди“ – и ако вдигнете очи, ще откриете фасадите на Тоскани. Там, където сянката на смокините крие балкони, а цъфналите липи скриват орнаменти по корнизите, се раждат историите, които тези къщи нашепват.
Сградата на Атанас Кривошиев например, заключена между улиците „Васил Априлов“, „Марагидик“ и „Климент Охридски“, е една от перлите на Тоскани. Построена между 1912–1914 г., тя е пример за необарокова пищност и градска елегантност. Кубето ѝ с цинкова обвивка се забелязва отдалеч, напомняйки за едно време, когато архитектурата е била въпрос на чест, стил и идентичност.
Недалеч от площада „Тройката“, зад метална ограда и високи борове, се издига друг шедьовър — домът на Хаджипетрови. Построена през 1910 г. за Иван Хаджипетров и семейството му, сградата е истински частен дворец, който въпреки годините, през които е служила за различни обществени нужди, днес отново излъчва достойнство и възрожденски размах.
И ако сърцето ви е отворено, ще чуете как камбаните на „Св. св. Кирил и Методий“ будят града, а къщите на Тоскани нашепват: „Бургас помни.“
Днес, когато бурното строителство и новите тенденции често изтласкват старите фасади от спомена, Тоскани остава като културен стожер на Бургас. Без него градът щеше да бъде по-мълчалив.
Благодарим от сърце на Тоскани, че в този модерен свят той е оставил следа.
Той е архитектът, който дава на Бургас европейско лице. Архитектът, който, макар роден на брега на река Олона, остави сърцето си край Черно море.
Ако Бургас е сцена, то Тоскани е бил нейният сценограф.
Някак си тайно се надявам съвременните архитекти, да почерпят поне малко вдъхновение от колегите си в миналото и поне една част от централна градска част, да остане с красивата архитектура от преди! Без да губи духа си, без да се лута между „модерните квадрати“ и красивите стари произведения, които и до днес ни разказват истории, все едно са живи!
И когато следващия път минете покрай някоя стара къща с високи прозорци, каменни балкони и орнаментирани корнизи — спрете. Вгледайте се! Може би тя още пази шепота на Тоскани.
