Село Живково под сянката на страх: Как един кметски наместник превърна селото в лично деспотство?!

Село Живково, община Ихтиман – красиво, тихо, на пръв поглед спокойно място в сърцето на България. Място, където българи и роми съжителстват мирно. Или поне така беше, преди управлението на Венцислав Бонев – кметски наместник със склонност към силови методи и расистки изказвания – да вкара селото в паралелна реалност, където правилата се пишат от него и важат само за „нашите“.

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

Когато кметът не е кмет, а Шериф от XIX век

Венцислав Бонев – на 55 години, бивш полицай, самопровъзгласен дерибей, местен философ, раздавач на правосъдие от джипа си и, очевидно, последна инстанция за всичко, що диша в село Живково. Шест години той ръководи селото не като кметски наместник, а като средновековен деспот, който раздава „право и справедливост“ според личните си настроения, етнически предпочитания и вероятно фазата на Луната.

Случаят „Георги Кочев“ – пример за това как се убива трудолюбието

Георги Кочев – инвалид поради счупване на двата глезена, е пример за това, как дори в най-трудни условия човек може да опита да живее с достойнство. Вместо да чака помощи, той и съпругата му Марияна започват семеен бизнес – закупуват кемпер и продават сладка царевица, сокове и сладолед. С всички необходими разрешителни, платени такси (по 35 лв седмично за тротоарно право) и стриктно спазване на изискванията.

Жителите ги познават като честни, чистоплътни, уважителни. Миналата година бизнесът върви нормално, с разрешение от общината.

Тази година – пълен отказ. Без причина. Без обяснение.

Вместо това, кметският наместник Венцислав Бонев изрича следното:

„Да не съм те видял повече да продаваш в селото, мангал.“

Въпросите без отговор – и безсилието на институциите

Защо му е отказано разрешение тази година? Никой не казва. Георги няма нарушения, има документи, плаща всичко – но според Бонев, това не е достатъчно. Не си от „нашите“. Ти си черен мангал, сач и циганин“. Това на пръв поглед са единствените мотиви на Венцислав Бонев да откаже разрешение на Кочев да продава. Вероятно Георги Кочев не е в кръга на доверие и симпатии на малката местна империя, където съпругата на Бонев е в администрацията на полицията в Елин Пелин, а синът му е бил в НСБОП преди да бъде изгонен заради… кражба на дърва.

Когато Георги търси съдействие от кмета на Ихтиман, отговорът е още по-шокиращ: „Нищо не мога да направя. Бонев има дебел гръб.“ Превод: законът важи, но не за всички. Властта не е на институциите, а на личните интереси и… „гръбовете“.

Местни жители разказват пред наш журналист, че Венцислав Бонев прави, каквото си иска в селото от 6 години насам. Някои посочват примери, но се страхуват да застанат пред камерата заради страх от последствията от гнева на „всемогъщия кмет“.

Пример за „местно самоуправление“ или упражнение по беззаконие?

Събаряне на външна тоалетна с джип? Местен ром по име Стефан Вучков си направил незаконно тоалетна в двора. Кмета пали джипа и я събаря с него. Истински екшън герой, само че не е смешно, а тъжно.

Побой над деца заради това, че се пръскали с вода? Три деца биват спукани от бой затова, че се пръскат с вода на селската чешма. Родителите от страх не подават жалби. Кметът е „недосегаем“ според тях.

Расистки обиди към жители пред семействата им? Единият е Георги Кочев, който системно е наричан пред жена си и децата си „мангал“, „мръсен циганин“, „сач“ и още куп „любезности“ от кмета, който вероятно се изявява, като расист. Други жители от цигански произход също са наричани така, но се страхуват да говорят. Вярват, че кмета е много отмъстителен.

Устна забрана за търговия без никаква причина? Бонев я отправя към Кочев с думите: „Мангал черен“ да не съм те видял да продаваш. Ще те изгоня, като куче“! За сметка на това Кочев твърди, че мъж с кемпер от Момин проход по прякор Жокера, който е продавал флакони с райски газ на децата е добре дошъл в селото с предтекст: „Той е мой приятел и ще идва щом аз кажа! Теб да не съм те видял“!

Ако не знаехме, че това е истински случай, щяхме да го вземем за сценарий на театрална сатира. Само че това не е театър. Това е село Живково, и Бонев си позволява всичко това без никакви последствия.

Речник на омразата като местна политика

„Мангал“, „черен циганин“, „нещастник“ – това са част от епитетите, които кметът си позволява да използва пред жена и децата на Георги Кочев. Без официален отказ на хартия. Без мотив. Само със заплаха – „Ако те видя, ще видиш какво ще стане.“

Разговор с кмета на Ихтиман не помага. Отговорът:

 „Бонев има гръб. Ако се намеся, ще ми стъжнят живота.“

Държавата мълчи, обществото е уплашено, но въпросите остават

Защо на Георги Кочев е отказано безпричинно?

Беззаконие ли е това или новата норма?

Отказ за разрешително без обяснение

Расистки обиди от длъжностно лице

Употреба на заплахи и насилие

Липса на реакция от страна на общината и институциите

Защо Бонев се чувства недосегаем?

Какво толкова силно го пази, че дори кметът на Ихтиман се страхува да действа?

И, ако не е Георги, то кой ще има право да се развива и работи законно в това село? На кои принципи и законови основания опират мотивите за отказ на кметския наместник? Кой има право да работи в селото и на база какви нормативни изисквания?

Венцислав Бонев не е просто кметски наместник – той е симптом на по-дълбок проблем. На безнаказаност. На страха да се противодейства на местния деспотизъм. На пълното безсилие на институциите.

Днес това е Живково. Утре – друго село. Ако обществото не се събуди и не зададе въпросите високо и ясно, ако държавата отново избере да си затвори очите, то Венцислав Бонев няма да е изключение. Ще стане правило.

И тогава кой ще е следващият Георги Кочев, който ще трябва да избира между достойнството си и мълчанието?

Въпроси, които задаваме от името на гражданите:

1. С какво право един кметски наместник нарича законопослушен гражданин „мангал“?
2. Защо бизнес с разрешителни и редовни плащания бива саботиран?
3. Къде е прокуратурата? Къде е Комисията за защита от дискриминация?
4. Какво ще направи Министерството на вътрешните работи, при положение че става дума за служебни връзки?
5. И най-важният въпрос: докога?

Кметски наместник или местен деспот?

Венцислав Бонев не просто злоупотребява с власт – той обезсмисля понятието „държава“. Ако институциите мълчат и позволят подобно поведение, то Живково няма да е изключение, а ще стане прецедент. Това не е само въпрос на права на един човек. Това е въпрос на посока за цяла една държава.

Мълчанието тук вече не е неутралитет. То е съучастие.

От Днес България даваме право на отговор на всички засегнати страни, като държим кметът на Живково да ни отговори на поставените въпроси публично.