Сигурността на България е заложена на карта: Има ли право държавата да пренебрегне гласа на кметове, жители и въобще на целия народ?
Разполагането на американски самолети-цистерни в авиобаза „Безмер“ вече не е просто военен или дипломатически въпрос. То се превърна в тест за това дали държавата е готова да чуе собствените си граждани, когато става дума за тяхната сигурност.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
В последните дни общественото напрежение в Ямболска област расте с всяка изминала новина. В село Безмер започна подписка срещу разполагането на самолетите, а жителите заявяват, че са готови и на протести.
Още по-показателен е фактът, че кметовете на петте общини в област Ямбол – Ямбол, Тунджа, Елхово, Стралджа и Болярово – излязоха с обща декларация, в която се обявиха против разполагането на американски самолети и военен персонал в авиобаза „Безмер“. Те призовават държавните институции да се съобразят с тревогите на местните хора и предупреждават, че подобно решение може да увеличи рисковете за региона.
Това не е ежедневна политическа декларация. Рядко се случва пет общини да говорят в един глас по въпрос от националната сигурност.
Но най-важният въпрос остава без отговор.
Защо никой не попита хората?
България е член на НАТО и има международни ангажименти. Това е безспорен факт. Но членството в един съюз не означава автоматично, че обществото не трябва да бъде информирано, че местните власти не трябва да бъдат чути и че решения с толкова сериозни последици трябва да се вземат без широк обществен дебат.
Още повече, че самото искане не е за тренировъчна мисия или съвместно учение, а за самолети, които според правителството ще подпомагат американски операции в района на Близкия изток. Именно това поражда най-сериозните опасения.
Не е тайна, че отношенията между Съединените щати и Иран остават силно напрегнати. В подобна международна обстановка всяко решение, свързано с военна логистика, неизбежно поражда въпроси за риска и последиците. В същото време няма публично представена оценка какви конкретни рискове би имало за населението в района или за страната като цяло.
Това не означава автоматично, че България ще стане военна цел. Подобно твърдение би било спекулативно. Но е напълно разбираемо хората да задават въпроса дали подобно решение не увеличава риска страната да бъде възприемана като част от военна инфраструктура в контекста на регионален конфликт.
Именно затова тревогата на местните жители не бива да бъде омаловажавана.
Кметът на село Безмер също признава, че много хора възприемат ситуацията като потенциална заплаха за сигурността си, макар мненията в селото да са различни.
Държавата има задължение да защитава националната сигурност. Но тя има и друго задължение – да защитава доверието на собствените си граждани.
Когато хората научават за подобно решение първо от медиите, после започват подписки, а след това местните кметове публично се противопоставят, очевидно комуникацията между институциите и обществото не работи така, както би трябвало.
Никой не печели, когато по въпроси на сигурността обществото остава разделено.
Ако управляващите са убедени, че разполагането на самолетите е необходимо и не създава риск за България, те трябва ясно да обяснят защо. Да представят аргументи, оценки и гаранции. Да разговарят с хората, а не да очакват те просто да приемат решението.
Защото националната сигурност не се гради само с военни бази, самолети и международни договори. Тя се гради и с обществено доверие.
А когато цял регион започне да пита дали решението е взето в интерес на България или в интерес на чужда военна операция, институциите вече не могат да си позволят мълчание.
Дебатът за авиобаза „Безмер“ трябва да се води спокойно, с факти и ясни аргументи – без внушения, но и без пренебрегване на страховете на хората. Защото решенията за националната сигурност засягат не само държавата като институция, а всеки български гражданин.
