Синът на Митьо Очите може да клеймите, а пред истинските престъпници мълчите и благоговеете, като пут….пукали!
На 12 септември в Бургас бе задържан Димитър Желязков – Младши, синът на прочутия Митьо Очите. Униформените спрели лъскавото му „Ауди“ на бул. „Стефан Стамболов“ за проверка. Алкохолният тест бил чист, но дрегерът за наркотици отчел наличие на кокаин. Младият мъж дал кръвна проба, която към този момент е показала наличие на минимални количества кокаин. Останал 24 часа в ареста, както си му е редът.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
По закон, ако резултатът се потвърди, го чакат до три години условна присъда, глоба от 500 до 1000 лева, временно отнемане на книжката и вероятна конфискация на автомобила. Към момента Желязков-младши няма никакви криминални прояви – нито бой, нито хулиганство, нито досиета. Но това не пречи медиите вече да го опаковат като „наследникът на престъпния бос“ и да го пъхнат в мрака на общественото осъждане, още преди кръвната проба да е изсъхнала.
Нека този, който е безгрешен първи да го заклейми!
Да, момчето е сбъркало. Да, можеше да се случи нещо лошо. Но не се е случило. Няма жертви, няма катастрофи, няма разрушени съдби – освен неговата собствена, ако продължим да се държим като гладна за кръв публика.
Това е поредната история, в която цял народ излива моралната си ярост върху някого, защото така е по-лесно. Та нали трябва да има виновен! И кой по-удобен виновен от сина на Митьо Очите – име, което медиите обичат да вадят, когато им падне златна възможност за кликбейт и народен гняв.
НАШИЯТ ВЕЧЕН МОРАЛЕН БАРДАК
Да хвърлим по един камък върху младежа, пък може би ще се почувстваме по-чисти. Така си мисли тълпата. Защото, нали, той е „син на“. Това автоматично значи, че е покварен, развален и заслужава показно наказание – за всеки случай, за всеки друг, когото не можем да осъдим, защото е прекалено „високо“.
И докато го разкъсваме в коментарите, докато телевизиите ни навират репортажи за „ужасното деяние“, някъде в същата държава хора крадат милиони от обществени поръчки, строят магистрали, които се разпадат на третия месец, бетонират природата, източват болници, тровят въздуха и ограбват данъците ни с усмивка.
Те не получават нито арест, нито клеймо, нито сензационни заглавия. Те получават охрана, аплодисменти и индулгенция срещу безсрамието.
ДВОЙНИЯТ СТАНДАРТ: КОГАТО „МАЛКИЯТ ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ“ СТАВА ВИНОВЕН, А ОВЛАСТЕНИЯТ КРАДЕЦ СЪДЕБНО ИМУНИЗИРАН
Когато младежът направи глупост, му вадят досие от утробата. Когато депутат, бизнесмен или „инвеститор“ унищожи планина или открадне пари за хиляди семейства – получава орден и телевизионно време да ни насажда, че това е европейска политика и изпитани държавни практики.
Когато младеж се вози леко дрогиран – медиите го разпъват.
Когато политик се вози на яхта с куфарче пари – медиите снимат с дрон и наричат това „личен живот“.
Да, правдата в България е велика акробатка – за някои е циркова кобила, за други – хищен звяр.
НЕКА ГО НАКАЖЕМ, НО НЕ ДА ГО УНИЩОЖАВАМЕ
Никой не казва, че не трябва да има наказание. Трябва – законът го предвижда и така е редно. Глоба? Да. Отнемане на книжката? Разбира се. Превъзпитателна програма? Прекрасна идея. Но да съсипем един млад човек, защото е син на някого – това вече е диващина, не правосъдие.
Вместо да го ползваме за изкупителна жертва на националните ни комплекси, може би трябва да се запитаме: защо обществото ни се вълнува повече от едно момче с Ауди, отколкото от онези, които години наред оглозгват държавата до кокал?
ПРАВИМ ГЕРОИ ОТ КРАДЦИТЕ И ЧУДОВИЩА ОТ МЛАДЕЖИТЕ
Много удобно е да сочим с пръст някого, когото познаваме само от заглавията. Много по-трудно е да се погледнем в огледалото и да видим, как сме позволили на истинските престъпници да се превърнат в „елит“.
Димитър Желязков – Младши, да, направил е глупост. Но, ако държавата и обществото ни можеха да проявят еднаква страст към справедливостта, както проявяват към сензациите, България нямаше да е в това положение.
Не го оправдавамЕ. Но нека и не го разпъваме. Да го накажем по закон – както всеки друг. Но нека не съсипваме млад човешки живот, само защото е по-лесно от това да потърсим сметка на онези, които ни крадат системно и безсрамно.
Защото, както казва народът:
„За кокошка няма прошка, а за милиони — няма закони.“
