Скандал! Луксозен автомобил вместо ремонт на класни стаи в Английската гимназия – Бургас (видео и снимки)

Във време на недостиг на средства за образование, където всеки лев от бюджета се разпределя като рядко изкопаемо, ние се натъкнахме на изключително парадоксален случай. Отново става дума за България, и по-конкретно за Английската гимназия „Гео Милев“ в Бургас. Сигналът, който получихме, ни отведе до двора на училището, където се оказа, че на входа е паркирано ново луксоно возило Hyundai i20 модел 2024 година. Автомобилът стои там като величествен паметник на едно от най-странните и непрактични решения в областта на училищното управление и символ на всичко, което можем да наречем „приоритети на обратно“.

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

Ако това беше иновационен проект за мобилност или учебен процес, свързан с автомобили, нещата можеха да бъдат разбираеми. Но колата не е част от експериментален STEM проект. Това е скъпарски автомобил, закупен за нуждите на ……домакина на училището – човекът, който се грижи за поддръжката и материалната база. Стойността на возилото се оценява между 38 и 50 хиляди лева – сума, която надхвърля въображението на всеки, който е запознат с бюджета на българските училища и техните нужди.

Вижте всичко в скандалното видео с директор Жаклин Нейчева

Но какво е мястото на толкова лъскаво превозно средство в двора на едно училище, което само преди четири години се е преместило в нова сграда и все още не е успяло да се уреди напълно? Според директорката на училището, Жаклин Нейчева, колата е не само необходима, а жизненоважна за… училищния домакин. Да, не ставало дума за директора, учителите или някой друг от учебния състав, а за домакина. Същият този служител, който явно е повишен в ранг на училищния логистичен генерал за чието благоденствие трябва да бъде осигурено последен модел превозно средство.

Автомобилът – спасител на материалната база или пир по време на чума?

Първото ни питане, разбира се, бе насочено към директорката на гимназията, г-жа Жаклин Нейчева, за да разберем как такава скъпа придобивка се вписва в училищния бюджет. Неусетно обаче разговорът се пренасочи от темата за луксозния автомобил към „значителните успехи на училището“ и „постиженията по европейски проекти“. Стана ясно, че учебната база има нужда от ремонт, че класните стаи се нуждаят от реновация, а технологичната инфраструктура е далеч от модерната визия, но какво от това? Според Нейчева, скъпият автомобил бил жизненоважен за „домакина“, който изпълнявал най-различни задачи с него.

Наистина ли домакинът има нужда от толкова ЛУКСОЗНА кола?

Видимо според ръководството на гимназията всеки уважаван домакин трябва да разполага с превозно средство, което би накарало дори общински съветник да изпита завист. В крайна сметка, защо да не бъде така?! Кой не би искал да носи бояджийски материали и почистващи препарати в последен модел Hyundai i20? Може би следващата стъпка ще е училището да наеме и шофьор, който да е на разположение на този „супер-домакин“.

Какво ли кара този мистериозен домакин? Материали за ремонти, но за тях пари няма?! Може би важни документи от гимназиалния архив? А може би автомобилът е на разположение само за величествени обиколки из Бургас с цел поддръжка имиджа на училището? В такъв случай можем само да се запитаме – не е ли по-разумно училището да си закупи микробус или товарен камион, ако толкова често има нужда от превоз на материали?

Когато нуждите се пренебрегват в полза на лукса

Тук идва въпросът за приоритетите. Какво би могло да се закупи за същата сума, която е отделена за леката кола? За 38-50 хиляди лева гимназията би могла да обнови десетки компютърни станции, да оборудва цяла лаборатория, да постави климатици или да се обнови учебната среда с интерактивни дъски и мултимедийни проекти. Или пък защо не – тези пари можеха да отидат за дългоочакваните ремонти на класните стаи, които според думите на директорката се нуждаят от това.

Г-жа Нейчева обаче не изглеждаше притеснена от тези факти. Напротив, тя настояваше, че „тези средства са нищожни за ремонтни дейности“ и че автомобилът е важен за нуждите на училището. Колко ли класици на световната литература са написали емблематични произведения в рушащи се кабинети? Може би идеята е, че ако ученикът успее да се справи в неравната битка с изостаналата инфраструктура, ще стане гений? Несъмнено луксозната бегачка е символ на „постиженията на гимназията“?

Хюндай I20 – гарант на успеха?

Тук обаче възниква и друг въпрос. Как точно този автомобил подобрява качеството на образованието в гимназията? Този „маловажен въпрос“ е отминат с поредното оправдание.

Според г-жа Жаклин Нейчева, Хюндаят е закупен с разрешението на общината. Критериите за избора на марка и модел остават обаче обвити в мъгла. Какво толкова би пренесъл домакинът с такова луксозно возило? В този случай, навярно е редно да се помисли и за Бентли, за по-голяма товароносимост.

Пътните листи – документален паметник или инструмент за контрол?

Когато нашият екип попита оправната директорка, как се води отчет за ползването на тази нова луксозна прищявка, отговорът бе класически – пътни листи, разбира се. Но ето тук настъпва моментът на истината. Г-жа Нейчева ни увери, че такива документи съществуват, но бързо отбеляза, че нямаме право да ги видим. С малко настояване все пак успяхме да хвърлим поглед на прословутите книжа, но при изричната кандърма да не ги заснемаме или копираме.

С други думи, отчетността е там, но не е за очите на обществото. Иначе казано – може би всичко е изрядно, но ще ни позволят да се убедим в това само на думи. Не е ли страхотно, когато отчетността е прозрачна… но само до момента, в който започнем да питаме твърде много? И какво правят пътните листи в директорката, когато колата се ползва ежедневно от ….домакина?! За поддръжката Нейчева гордо отбеляза, че скъпарската придобивка е гаранционна.

Гаранция до вратата, след това – неясна отговорност

Интересен детайл е фактът, че лъскавата машина била закупена чисто нова, от автосалона на Хюндай, както си му е реда – с гаранция. Добре, но какво ще стане, когато изтече тази гаранция? Кой ще поеме поддръжката? Според директорското тяло, проблемът е решен за момента – автомобилът е нов, така че няма нужда да мислим за бъдещето. Логика, достойна за аплодисменти! Но какво ще стане, когато започнат да се появяват първите повреди? Кой ще плаща масрафите за ремонтите и поддръжката на това луксозно возило? Може би пак общината? А бензинът?! Или пък ще се наложи училището да жертва средствата за ремонти на класните стаи, за да поддържа тузарската машина на …..домакина в перфектно състояние?

Какъв е критерият за избор на точно тази марка и модел?

Тук въпросите се множат. Как ръководството на гимназията се е спряло точно на този модел леко превозно средство? Нямало ли е възможност да се намери кола, която струва значително по-малко – например между 5000 и 10 000 лева? Можеше ли училището да закупи нещо по-практично и по-евтино? Явно не! Според логиката на директорката излиза контравъпросът, защо да се правят компромиси, когато може да се купи возило, с което домакинът да се движи с класа? Все пак, училището е с „елитен статус“, а това явно изисква и елитен автопарк. С какви очи ще гледат останалите гимназии в Бургас на „Гео Милев“, ако техният домакин се придвижва с „таралясник“ за 5000 лева? Ще бъде катастрофа за училищната репутация, нали?

Прехвърляне на отговорността

Директорката на училището беше категорична – тя не носи вина за покупката на автомобила. Всичко било съгласувано с разпоредителя! Може би е време и други училища в Бургас да се замислят за обновяване на автопарка си. А защо да не се организира конкурс – кой ще закупи най-луксозния автомобил?

И не на последно място – защо училищата да не започнат да търгуват с коли? Със сигурност това е новото златно решение на финансовите проблеми в образованието. Кой знае, може пък следващият проект на гимназията да бъде свързан с автосалон за луксозни превозни средства.

За какво можеха да се използват тези пари?

Ако директорката наистина се е притеснявала за състоянието на учебната база, щеше да се замисли какво би могла да направи с тези 38 до 50 хиляди лева, които бяха вложени за лудо. Ето някои идеи:
Нов компютърен кабинет или стем стая с модерна техника, който да отговори на нуждите на учениците.
Интерактивни дъски и мултимедийни проектори за всички класни стаи. Климатици.
Ремонт на класните стаи, които според самата Нейчева се нуждаят от неотложно внимание.
Бонуси за персонала, като мотивация за добре свършена работа подкрепена от финансови стимули. Но защо да се занимаваме с такива скучни и обикновени неща, когато можем да имаме лъскава кола за него -въздесъщия домакин?

Пътят на логиката: лукс преди нуждите

Така в двора на Английската гимназия „Гео Милев“ се издига новият символ на „модерното“ образование в България – баровски „пътен бегач“, който се използва за задачи, които едва ли биха оправдали цената му. Със сигурност автомобил не е просто средство за придвижване – той е емблема на един абсурден начин на управление, при който луксът побеждава нуждите на учениците и преподавателите. Решението да се закупи подобен род лека кола за училищния …..домакин изглежда като пир по време на чума – разточително, ненужно и напълно извън всякаква логика.

Когато училищата се борят с липсата на средства за най-основни нужди, когато учебният процес страда заради остаряла техника и недостатъчни ресурси, една луксозна машина е не само идиотско решение, но и удар по доверието на родителите, учениците и гражданите. Дали това е примерът, който искаме да дадем на децата ни? Че когато нещата вървят наопаки, винаги можем да си купим нова кола?

И докато директорският таван се рони и мазилка пада върху главата и гърба на Жаклин Нейчева, а гларусите пускат курешки върху „фацата“ на лъскавия Хюндай гордо „изтипосан“ в двора на гимназията, то класните стаи ще продължават да се рушат и западат, технологиите ще си остават старомодни, а учителите ще чакат своите заслужени бонуси. Но поне ….домакинът ще пътува със стил.

Е, поне английската гимназия Гео Милев официално се сдоби с подвижен пантеон на липсата на здрав разум и ефективно изразходване на публични средства. И с какви очи Жаклин Нейчева кандидатства по европейски проекти, след като толкова училища в Бургас могат да се възползват от така нужните пари за подобряване на учебната си база?!