СКАНДАЛНО! САМО В ДНЕС БЪЛГАРИЯ: Затворът като състояние на духа – скритият свят от бетон, мизерия и юмруци (документи)

През последните десетилетия българската система за изтърпяване на наказания функционира като затворена, непрозрачна структура, в която реформи се анонсират, но реална промяна липсва. Министър след министър, правителство след правителство, пари се наливат, кампании се въртят, снимат се репортажи за иновации и социална реинтеграция. На хартия всичко изглежда подредено, модерно и хуманно. В реалността обаче, недоверието на обществото към тази система е пълно и основателно. Защото в основата на тази фасада стои жестока истина, която институциите прикриват с мълчание и репресии.

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

Ако вярваме на официалните брошури, българската правосъдна система е оазис на хуманизъм, модерни реформи и социална реинтеграция. По брошурите. В реалността – добре дошли в най-добре пазената ни тайна: затворите, които не са се променили много от времето на Тато, освен че вече имат цветни презентации и PowerPoint слайдове. Прозрачност? Само на думите. Реформи? На хартия. А човечност? Зависи кого питате – ако питате началниците, всичко е в цветя и рози. Ако питате Демир Ангелов – ад.

Историята започва с човек, който дори по нашите стандарти не би трябвало да е герой, но на фона на останалите действащи лица изглежда като Ганди. Демир Ангелов – сирак, самообразовал се, станал коафьор, после студент по социална педагогика (каква ирония). Прави глупост, влиза в затвора, изтърпява си наказанието. В Белене поне системата прави опит да изглежда нормална. Социалният работник Николай Карлев забелязва в него нещо различно – може би защото останалите лишени от свобода не са по-възприемчиви от пейката в двора.

В Белене Демир попада на истински професионалисти, които разпознават в него интелигентен и активен човек. Началникът на социалната служба Николай Карлев го включва в проект, наречен „Правилата на живота“. Демир помага да се създаде проектът. Помага и за разкриването на схема за вкарване на наркотици и телефони в затвора. И кой е главният герой в тази епопея? Служителят Иван Иванов от службата „Вътрешна сигурност“ – толкова сигурен, че спокойно си носи нелегалния товар. А после какво следва? Дисциплинарно наказание? Не. Повишение? Почти. Преместване във Враца с титлата „главен надзирател“. Класика.

През този период 253 лишени от свобода с ниска грамотност преминават през програмата „Правилата на живота – за един по-добър живот“. Демир получава похвали от ръководството, включително и лично ръкостискане от директора на Главна дирекция „Изтърпяване на наказанията“, Ивайло Димитров.

Докато е в Белене, излиза висящо дело, което добавя още месеци към присъдата му. Прехвърлен е в затвора в Плевен. Там обаче започва истинският му кошмар. Още с пристигането си е прегледан от личната си лекарка поради първостепенна хипертония. Получава предписание за поддържащи лекарства и апарат за кръвно. Лекарствата и уредът са приети и одобрени от медицинската служба в затвора, но само в присъствието на личната му лекарка.

Четири дни по-късно фелдшерът Милчо Митев го вика в амбулаторията. Без предупреждение започва да крещи, удря с юмрук по масата и нарежда:

„Кой ти разреши апарат за кръвно, бе, циганин?“. Въпреки че е наясно с медицинското предписание, нарежда на надзирателите да конфискуват лекарствата и апарата.

Демир започва да получава кризи, страда от главоболие, страхува се за живота си и започва да подава жалби до началника на затвора Стефан Стефанов.

Подава жалби – до директора Стефан Стефанов и до окръжния прокурор Владимир Николов. Стефанов – известен с педагогическото си образование, защото какво по-добро за ръководене на затвор от диплома за учител? – къса жалбата му и демонстрира върховната логика на плевенското правораздаване:

„Тук съм законът -АЗ!“

Малко по-късно отново го привиква Демир и, размахвайки сведението му до окръжния прокурор на Плевен, Владимир Николов, му заявява:

„Тук не ти е София, не ти е Белене. Тук е Плевен. Аз съм законът.“

Къса жалбата му и я хвърля в коша. Отказва да върне лекарствата и апарата.

Оттук нататък тормозът е системен. Социалният работник, отговарящ за Демир, казва:

„Знам какво се случва, но не мога да ти помогна.“

Провежда се проверка по сигнал – инспекторат №46. Установяват се редица нередности и се издават предписания. Стефанов демонстрира надмощие:

„Никой не може да ме задължи да ги изпълня.“

Оттук нататък започва истинската образователна програма за Демир – не в социална педагогика, а в дисциплинарен садизъм. Тормоз, изолация, манипулации. Иво Кузманов – началник на социалната служба, влиза в ролята на дребен мафиот и опитва да убеди Демир да промени показанията си срещу подсъдимия му колега от Вътрешна сигурност“ -Иван Иванов. Предсрочно освобождаване, преместване – звучи почти като оферта от телешоп. Само че без гаранция. Демир отказва – грешка.

На 3 октомври 2024 г. Демир е привикан от заместник-началника по социалните дейности и младши инспектор. Карат го да пише молба за преместване. Пише, че иска да бъде преместен поради администрацията – листът е скъсан. Принуждават го да напише, че иска преместване заради съкилийник.

Името на „виновния“ посочва Кузманов.

Вместо преместване – наказателна килия. После – в „запечатката“ – новата дума за ада. Там, между мухъл и мизерия, с кабел от разклонител му провеждат „корекционна програма“ от по 15 минути побой. Надзирателите Свилен Пенчев и още трима нахлуват. Принуждават го да подпише, че сам иска изолация. Изборът е – или доброволно, или след бой. Отнемат му лични документи, разпъват го като Христос (буквално), и започват да го „убеждават“. Психоложката идва, пита кой го е бил, изслушва го… и изчезва като съвестта на системата. Преглед от лекар се разрешава едва когато раните вече са спомен.

Д-р Панова (73-годишна, за повече авторитет) го посреща със златния медицински етикет:

„Заслужил си боя.“

Адвокатът му Ичев настоява за преглед експертиза.

Следва експертиза – съставена от комисия, начело с Арнаудов – и естествено, заключението е, че Демир се е бил сам. По гърба. С кабел. По главата. Напълно възможно, ако си Брус Лий с психическо разстройство.

След всички жалби, най-накрая идва проверка. Представителят на прокуратурата, човек с гръмката фамилия Пачев, се появява… с ръцете в джобовете. За 15 минути инспекция, пие кафе с началниците и отговаря философски на въпроса защо не документира нищо:

„Какво да направя?“

Безспорно – квинтесенцията на държавната немощ.

И тук идва кулминацията: иновативна терапия в затвора за зависими от алкохол и наркотици. Не, не говорим за психологическа подкрепа. Говорим за „масаж с палка“ – хитов метод, добил култов статус. Всеки, който поиска помощ, получава… физикална терапия с палка. За разтуха и равновесие.

Във „високо реномирана“ лавка сиренето е 20 лева, кашкавалът – 30. Доставчик – „Нови холдинг Свищов“, мистериозно спечелила конкурс. Кой има нужда от супермаркети, когато може да си купиш млечни изделия по цени от бутикова мандра директно от килията?

И за финал – директорът Стефан Стефанов, легнал на дивана, отпуснат, пуска тежката реплика:

„Ще те върна вътре, вече съм пуснал връзки.“

Ама, разбира се! Какво е една демократична система без малко отмъстителна арогантност?

Излегнат на дивана, той обявява себе си за командир на парада.

Историята на Демир Ангелов не е изключение. Това е системата. Това е начинът, по който работи. Това е причината хората да мълчат. Защото всеки, който проговори, бива смазан. Случаят на Демир Ангелов е показна. Не защото е изключение. А защото е правило. Правило, скрито зад фасадата на реформи, интеграция и човечност.

Предстои да видите ексклузивно предаване с Демир Ангелов, който само пред „Днес България“ разказва за ужаса, който е преживял той и други затворници. Там, където системата бие, мачка и мълчи – истината няма да остане заключена.

ОЧАКВАЙТЕ УТРЕ 16.06. САМО И В ДНЕС БЪЛГАРИЯ ЕКСКЛУЗИВНО ИНТЕРВЮ С ДЕМИР АНГЕЛОВ!