Сканирани, проверявани, като потенциални престъпници! Докога МВР служители и охранителите в съда ще се правят на много важни и интересни пред журналистите?!
Добре дошли в Бургаския съд — където журналистите влизат с презумпция за виновност. Защо? Защото вратите се пазят не от охрана, а от последна инстанция на невежеството, случайно да не би някой представител на медиите да внесе в залата… думи. Да, думи. А както знаем — няма нищо по-опасно от мисълта в система, управлявана от фуражки с тефтери и авторитет на фейсбук тролове.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
Така повелявал законът за всички! Как така обаче, няма точна дефиниция! Отивайки на работа съдии и прокурори, дали се проверяват? И с какво са повече от журналистите, изхождайки от логиката, че както едните могат да носят оръжие, така и другите. И, ако съдията си носи пистолета ще го върнат ли, както журналист, ако е с оръжие?
Защо няма каси за такова на входовете? Не е ли логично да има?
Съдиите и прокурорите не могат да извършват престъпления ли?Или са неподкупни и савършенни? Хайде моля ви се да не подхващаме тази тема, че нещата ще загрубеят.
Тук всеки репортер минава през скенера, сякаш току-що е кацнал от Колумбия с куфар, пълен с кокаин, вместо с диктофон и прескарта. А накрая? “Лична карта, моля. Журналистическата не важи.” Разбира се. Защото очевидно идентификационната карта, издадена от Съюза на българските журналисти и призната дори от институции извън континента, не тежи колкото пагон, лепнат на потник.
След като законът е за всеки, не трябва ли всеки служител на съда при излизане и влизане в сградата да преминава преглед? Че по тази логика, той би могъл да внесе и разглобена мина вътре. Или охранта и МВР служителите са пример за неподкупност и честност? Нека спрем с темата и тук, че току виж станало ясно, кой внася забранени вещи в затворите и следствените арести.
Интересно: 80% от престъпленията с хладно или огнестрелно оръжие са извършени от бивши или настоящи служители на МВР. Но охранителят пред залата гледа подозрително точно към момичето от регионална медия, която търси място да остави чантата си с диктофон. Може би защото диктофонът издава звуци. А звуците водят до истини. А истините…
Да говорим и за компетентност? Хайде да не се лъжем. В повечето случаи човек от медията има поне две висши образования, често е специализирал по други квалификации, а в свободното си време някои преподават в университет. Срещу него стои човек, който не прави разлика между “журналист” и “жонгльор”, и третира всяка карта без герба на МВР като фалшификат, издаден от “Печатница Гошо”.
А най-забавното? Същите тези охранители и полицаи, които подлагат репортерите на идентификационна инквизиция, сами размахват едни ламинати с износени ръбове, каквито можеш да купиш на сергия до автогарата. Но ние не питаме. Не, ние сме възпитани. Говорим на “вие”. Защото ако кажеш “бе”, може да те обвинят в тероризъм. Или по-лошо — в това, че си умен.
И нека не забравяме – това не е изолирано явление. Това е институционализирано неуважение. Това е глупост, легитимирана с пропуск и униформа. Това е малка власт, дадена в ръцете на хора, които не правят разлика между „журналистика“ и „жужене“.
Да, господа пазачи на входа – вие не пазите правосъдието. Вие пазите статуквото. Пазите го от светлина, от думи, от въпроси. И затова толкова се страхувате от прескарта. Тя е като кръст за вампир – напомня, че някой гледа. Че някой ще напише. Че някой ще пита.
Гледайте си работата и уважавайте журналистите, които са няколко нива над вас, а не под вас! Изисквайте от когото трябва и проявявайте уважение към когото трябва! И престанете да се правите на много важни, защото в случаи като тези ставате смешни. При вас цари поговорката „Царя дава, пъдаря не дава“!
А истината, за разлика от оръжието, не можете да я конфискувате.
