След „Света София“: още една църква в Истанбул стана джамия
![](https://dnesbulgaria.com/wp-content/uploads/2024/05/sled-sveta-sofia-oshte-edna-carkva-v-istanbul-stana-djamia-1-1024x608.webp)
В продължение на около 450 години църквата „Христос Спасител“ в Хора в Константинопол е място за поклонение на християните. Откакто градът, който днес се нарича Истанбул, е завладян от османския султан Мехмед Втори през 1453-а година, той е в турски ръце, а с него – и църквата в Хора. Подобно на построената през VI век „Света София“ – може би най-важната сграда на християнската архитектура изобщо, османците превръщат и църквата в Хора в джамия.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
И в двата случая обаче те до голяма степен запазват архитектурния и художествения характер на сградите. В църквата в Хора например и до днес могат да се видят важни мозайки и фрески от началото на XIV век. По време на ислямските богослужения тези изображения просто се покриват.
„Възстановена“ като джамия
След основаването на Република Турция от Мустафа Кемал Ататюрк през 1923-а година двете сгради са превърнати в музеи – „Света София“ през 1935-а година, а църквата в Хора (сега известна като джамията „Карие“) – през 1948-а. През 2020-а година обаче с указ на президента Реджеп Тайип Ердоган на двете сгради е върнат статута на джамии. От началото на май църквата в Хора отново е отворена за ислямски поклонения.
За правителството на Ердоган сградите имат символично значение отвъд стойността им като обекти на световното културно наследство на ЮНЕСКО – управляващата Партия на справедливостта и развитието набляга на ислямските ценности.
И при двете последни трансформации централно място заема терминът „завладяване“ – каквато дума използваха в заглавията си лоялните към правителството медии. Дирекцията по религиозните въпроси Дианет, която е подчинена на президента Ердоган, описа църквата в Хора като „трофей на завоеванието“. „Света София” е доказателство, че сега ние притежаваме този регион. „Света София“ е правото на меча на завоеванието, правото на Турция да управлява“, заяви довереникът на Ердоган Нуман Куртулмуш, когато през 2020-а година сградата отново стана джамия.
Жива история на християнството
Николаос Узуноглу, председател на Федерацията на истанбулските гърци, описва значението на църквата в Хора по следния начин: „Това е най-важната сграда от последния ренесансов период на Византийската империя и изобразява същността на християнството.“
Архитектката Зейнеб Ахунбай подчертава, че църквата е от особено значение за изследователите на историята на изкуството: „В Турция има много някогашни византийски сгради, които са били повредени при земетресения и след това са реставрирани. Но мозайките в тези сгради не са могли да бъдат запазени толкова добре, колкото тези в Хора.“ Ахунбай е убедена, че наследството на сградата трябва да бъде представено по начин, който да отдаде дължимото на нейното минало. „Но във функциите ѝ на джамия това едва ли може да се очаква“, казва тя.
Ясна стъпка назад?
Гърция не е въодушевена от решението: министър-председателят Кириакос Мицотакис ще посети Анкара през следващата седмица. Той е „разтревожен“ от промяната в статута и възнамерява да изрази недоволството си пред Ердоган.
Много турци също са обезпокоени от решението и от въздействието, което този ход може да окаже върху мира между религиите. Узуноглу дава за пример „Алианса на цивилизациите“, основан през 2006-а година по идея на Турция и Испания в рамките на ООН. „В светлината на тази инициатива чувствителностите между религиите трябва да бъде на най-високо ниво, за да се подобри диалогът и толерантността“, посочва Узуноглу.
Ахунбей вижда в решението доказателство за отклонението на правителството на ПСР от идеята за светска държава на Ататюрк: „Навремето светското правителство реши да направи културното наследство полезно по друг начин, докато днес всичко се подчинява на религиозните функции. Това е стъпка назад. Не мисля, че това е правилно по отношение на културното наследство“.
В квартала има достатъчно джамии
Според ислямския богослов Ихсан Елиачък решението е излишно – от съвсем практична гледна точка. В непосредствена близост до църквата „Христос Спасител“ в Хора и до „Света София“ има достатъчно джамии за ислямски молитви: „Никой не се нуждае от още“.
Елиачък е убеден, че решенията за двете сгради са свързани. „Това правителство прави политика, като превръща църкви и музеи в джамии“, казва богословът. „Произведенията на изкуството в църквата в Хора разказват историята на християнството. Това са исторически сгради, които принадлежат на човечеството. Ето защо те трябва да останат музеи.“