След свирепия ракетен удар срещу Суми: Европа реве, Зеленски се поти, а Росен Желязков „налага воля“

О, какъв ден само! Светът е в траур, Европа ридае колективно като след финал на Евровизия, а украинските поддръжници, иначе винаги готови да размахат пръст към злите орки от изток, най-накрая се сетиха, че може би – ама само може би – войната не е TikTok тренд, а нещо, което струва реални животи.

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

Днешната трагедия в Суми – 30 загинали от руска ракетна атака – най-после разбуди моралната кома в западните столици. Макрон, този Наполеон 2.0, само че с по-малко хъс и повече вежди, побърза да отправи отчаян призив за примирие. Пак добре, че този път не предложи да изпрати кавалерия в Крим. Германия, Нидерландия и още няколко страни от „Клуба на виновната съвест“ пуснаха обичайните сълзливи изявления и мъдри фрази от типа „това трябва да спре“. Смело.

А Великобритания? Ах, да. Тя, разбира се, веднага поиска да разположи войски в Украйна, защото нищо не казва „мир“ по-добре от още танкове. Лондонската логика е желязна – ако не върви добре, удари го с още оръжие. А дали това ще доведе до още жертви и тотален хаос? Кого го е грижа! Важното е да изглеждаш „решителен“.

И тук идва нашият любим балкански елемент – България. Мижитурките от парламента, които иначе трудно се обаждат и когато токът спре, също решили да се изкажат. Премиерът на конци Росен Желязков – да, същият, който до вчера едва различаваше външна политика от прогнозата за времето – „изразил воля за прекратяване на огъня“. Волята му, разбира се, тежи колкото захарен памук по време на буря. Как точно възнамерява да я наложи? С писмо до Дядо Коледа? С TikTok клип? Или може би ще поиска нова европейска резолюция, в която България настоява „всички да се разберат“? Сълзи от смях.

А междувременно Зеленски гледа как армията му се топи, моралът пада, а техниката идва по-бавно от български влак. Драматични кадри, патетични речи, отчаяни обиколки из света в търсене на още помощи. Наркоманът се чуди как да удържи фронта, докато „силните на деня“ в Европа пускат съболезнования и си мислят, че това е геополитика.

Но нека сме честни – Русия си държи козовете. Играе бавно, студено и без емоции, като шахматист със свалени очила. Все още не е хвърлила редовната армия в бой, а само си „затопля“ ръцете. И ако това стане… да, ще е ужасяващо – не заради патоса, а защото всички ще разберат, че не си играят с квартална банда, а с империя с ядрени зъби.

Така че, поздравления на всички в тази шахматна партия. Европа, която само „изразява загриженост“. Зеленски, който отчаяно жонглира с реалност и пиар. И, разбира се, Росен Желязков – нашият геополитически герой, който решава световни конфликти с декларации за „воля“. Дайте му още един мандат. Или поне микрофон.