София под жегата: Могат ли реките и зелените коридори да превърнат града в по-прохладно място? (снимки)

Първите резултати от „Прохладна разходка София 2026“ ще бъдат представени на 29 август по време на фестивала „Реките на София“

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

София има реки. Има паркове, дървета, зелени площи и дори амбиции да бъде „зелен град“. Има и нещо далеч по-трудно за преговори от общинска администрация: все по-чести горещи вълни, високи температури и градски топлинен остров, който превръща асфалта, бетона и плътното застрояване в своеобразна гигантска печка.

Именно на този сблъсък между градската среда и човешкото здраве е посветена инициативата „Прохладна разходка София 2026“, чиито първи резултати ще бъдат представени на 29 август в рамките на фестивала „Реките на София“.

Презентацията „Реки и градски климат – как влияят на здравето ни?“ започва в 18:00 часа на Тиха сцена в Южния парк, по бреговете на Перловската река.

Лектор ще бъде д-р инж. Лидия Витанова, директор и съосновател на KyoLink Bulgaria, експерт по градски климат, числено моделиране и климатична устойчивост.

Градът не е само сгради. Той е среда, в която живеем

Когато говорим за високите температури в София, обикновено разговорът се свежда до това колко показва термометърът. Проблемът обаче е по-сложен.

Човек не усеща единствено температурата на въздуха. Влияние оказват слънчевото нагряване, влажността, вятърът, температурата на околните повърхности, наличието или липсата на сянка и редица други фактори.

Така две места, намиращи се сравнително близо едно до друго, могат да създават съвсем различно усещане за топлина.

И точно това е един от въпросите, които „Прохладна разходка София 2026“ поставя на терен.

На 19 август експерти и доброволци са събрали данни по два контрастни маршрута в централната част на София.

Единият следва зелен коридор по Перловската река, където има повече дървета и сянка.

Другият преминава по бул. „Васил Левски“, където плътното застрояване и ограничената растителност създават съвсем различна градска среда.

Така градът се превръща в своеобразна лаборатория.

Само че вместо стерилни стени и лабораторни престилки експериментът се провежда там, където хората реално ходят, живеят и работят.

Термокамери, GPS и физиологични показатели срещу усещането „много е жега“

Измерванията са направени в два различни часа – 15:00 и 20:00 ч.

Събрани са данни чрез комбинация от различни методи и технологии: термография, GPS проследяване, измерване на температурата и влажността на въздуха, физиологични показатели и оценки на участниците за усещането им за топлинен комфорт.

Този подход е важен, защото позволява да се погледне на проблема от повече от една страна.

Едно е да кажем, че дадена улица е гореща.

Съвсем друго е да измерим как се променя температурата на различните повърхности, какви са условията по маршрута, как реагира човешкият организъм и как самите хора оценяват топлинния комфорт.

Иначе казано, вместо вечния градски научен метод „излязох навън и ми стана горещо“, тук се търсят измерими зависимости.

Перловската река като част от климатичната инфраструктура на града

Един от най-интересните аспекти на инициативата е свързан с ролята на градските реки.

В урбанизираната среда реките често се възприемат основно като водни обекти, транспортни или инфраструктурни пространства. Но те могат да бъдат разглеждани и като част от по-широка синьо-зелена инфраструктура.

Комбинацията между вода, растителност, дървета, сянка и подходящо градско планиране може да създава по-благоприятни микроклиматични условия.

Това е особено важно в контекста на горещите вълни.

Защото климатичната адаптация не е само въпрос на климатични прогнози. Тя е въпрос и на това дали човек може да премине през града в горещ летен следобед, без разходката му да се превърне в изпитание за организма.

Зелените коридори не са декоративна екстра

Дърветата в града често се разглеждат като елемент от градската естетика.

Хубаво е да има зеленина.

Хубаво е да изглежда красиво.

Но при екстремни горещини въпросът вече не е само естетически.

Сянката, растителността и характеристиките на повърхностите могат да имат значение за топлинното натоварване и усещането за комфорт.

Затова идеята за термично безопасни зелени коридори е много по-съществена от поредното засаждане на няколко декоративни храста пред административна сграда и последвалото тържествено фотографиране.

Градската зеленина може да бъде разглеждана като част от инфраструктурата, която помага на града да се справя с климатичните промени.

Какво показва експериментът?

Пълният анализ на данните предстои да бъде представен, но самата структура на експеримента вече показва посоката.

Целта е да бъде научно оценено как зеленината, сянката и характеристиките на градската среда влияят върху топлинния комфорт на хората.

Събраните данни могат да бъдат използвани за разработване на практически решения за градска климатична адаптация.

Това може да има значение при планирането на маршрути, паркове, пешеходни пространства и зелени коридори, както и при бъдещи решения за развитието на зоните около градските реки.

С други думи, въпросът не е просто „къде е по-прохладно?“.

Въпросът е защо е по-прохладно и как градът може съзнателно да създава повече такива места.

Японски опит, приложен към българския град

В инициативата има и още един интересен елемент.

KyoLink Bulgaria работи за свързването на японския научен и технологичен опит с потребностите на българските градове. Фондацията адаптира доказани японски методологии и интелигентни решения за климатична адаптация и градска устойчивост към местните условия.

Това е особено любопитно, защото климатичната устойчивост не може просто да бъде внесена като готов пакет.

Един метод може да е разработен в Япония, но София си остава София. Със своя релеф, архитектура, инфраструктура, дървета, реки, автомобили, бетон, асфалт и вечната човешка способност да превърне всяко свободно пространство в паркомясто.

Затова адаптирането на методологиите към конкретната градска среда е ключово.

Климатът вече не е бъдещ проблем

Градската климатична адаптация често звучи като тема за далечното бъдеще.

Само че бъдещето има неприятния навик да пристига без да пита.

Горещите вълни вече са част от градската реалност. А когато температурите се повишават, въпросът за зеленината, водата, сянката и градското планиране постепенно се превръща и във въпрос на обществено здраве.

Именно затова инициативи като „Прохладна разходка София 2026“ са важни.

Те се опитват да преместят разговора от общите приказки към измеримите данни.

От „трябва да направим София по-зелена“ към „какво точно работи, къде работи и с какъв ефект“.

А това е разликата между климатична политика и поредния красив надпис върху общински информационен плакат.

Реката като възможност, а не като периферия

Предстоящата презентация на 29 август е символично разположена именно край Перловската река.

Там, където обикновено виждаме просто градски пейзаж, изследователите търсят данни за това как водата, зеленината, сянката и пространствената организация могат да променят условията за хората.

Така реките могат да бъдат разглеждани не просто като географски дадености, а като част от бъдещата климатична инфраструктура на София.

Град, който иска да се адаптира към горещините, ще трябва да мисли не само за това колко зелено изглежда на картата, а за това колко прохладно и безопасно се усеща на улицата.

И поне този път термометрите, сензорите и данните имат шанс да кажат повече от политическите лозунги.

Презентацията „Реки и градски климат – как влияят на здравето ни?“ ще се проведе на 29 август от 18:00 часа на Тиха сцена по време на фестивала „Реките на София“ в Южния парк.