Спор за бюджета: Партиите в спор как България да избегне санкции от свръхдефицит
Политическо напрежение и остри спорове предизвика предупреждението на Европейската комисия за риск от свръхдефицит в България. След изявленията на премиера Румен Радев, че страната е изправена пред процедура по прекомерен дефицит, опозиционните партии настояха за спешни финансови и структурни реформи, за да бъдат избегнати санкции от Брюксел.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
Темата се превърна в арена на сблъсък между управляващи и опозиция, като всяка политическа сила посочи различни причини за натрупаните финансови проблеми и предложи различни решения за стабилизиране на бюджета.
От ГЕРБ остро реагираха на думите на премиера и обвиниха кабинета в подвеждащо представяне на финансовото състояние на държавата. Бившият финансов министър Теменужка Петкова заяви, че евентуалната процедура на Европейската комисия касае 2026 година, а не настоящата бюджетна рамка за 2025 г. Според нея България все още остава в допустимите граници на дефицита благодарение на европейската дерогация за увеличените разходи за отбрана.
Владислав Горанов посочи, че ГЕРБ би подкрепила всяка разумна мярка за ограничаване на дефицита, но само ако тя е съпътствана от реални структурни реформи.
От „Демократична България“ настояха, че изходът от кризата не трябва да бъде ново теглене на дълг, а сериозно ограничаване на държавните разходи и модернизация на администрацията. Според Ивайло Мирчев обществото очаква конкретни действия, а не оправдания за нови заеми.
От формацията вече са предложили пакет от така наречените „десни мерки“, сред които поетапно извеждане на пенсионерите от системата на МВР, държавните служители сами да поемат осигуровките си, както и мащабна административна реформа с изграждане на електронна администрация.
Председателят на „Продължаваме Промяната“ Асен Василев заяви, че предупреждения за подобен сценарий са били отправяни още при приемането на бюджета за 2025 година, но не са били чути от управляващите.
„Изходът не е в нов дълг, а в реалистичен бюджет за 2026 година с 3% дефицит, основан на реални приходи и разходи“, коментира Василев.
От „Възраждане“ използваха темата, за да отправят нови критики към управлението и процеса по присъединяване към еврозоната. Според Цончо Ганев страната е влязла в еврозоната на база „фалшиви данни“ за бюджетния дефицит и е заплашена от навлизане в дългова спирала.
Междувременно от „Прогресивна България“ увериха, че правителството вече работи по мерки за овладяване на ситуацията. Петър Витанов заяви, че проблемите в публичните финанси са били известни отдавна, а процедурата по свръхдефицит вече означава засилен мониторинг от страна на Европейската комисия.
Според него страната може да бъде принудена да предприеме непопулярни икономически мерки, подобни на тези, наложени в други европейски държави, ако не успее бързо да върне дефицита в допустимите рамки.
Очаква се темата за бюджета, дефицита и бъдещите икономически реформи да остане сред водещите политически сблъсъци през следващите месеци.
