„Справедливата цена“ между пазара и държавата
Дебатът около така наречената „справедлива цена“ отново постави въпроса дали държавата може да регулира пазара, без да изкриви самата логика на икономиката. Според представители на бизнеса и икономисти, понятието вече съществува в българското законодателство, но новите идеи на управляващите рискуват да му придадат не икономически, а морален характер.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
Икономистът Станислав Попдончев от Българската стопанска камара коментира, че в теорията и в Закона за корпоративното подоходно облагане „справедлива цена“ е тази, която се формира при реална пазарна сделка между независим купувач и продавач. По думите му обаче държавата започва да използва термина като инструмент за обществен натиск върху бизнеса.
Според Попдончев това крие риск от обратен ефект. Ако държавата определи някаква „референтна“ стойност като справедлива, компании с по-ниски цени могат да бъдат стимулирани именно да ги повишат до това ниво. Така вместо ограничаване на инфлацията може да се стигне до допълнително поскъпване.
Критики има и към ролята, която се възлага на Комисията за защита на конкуренцията. Бизнесът настоява, че КЗК е независим регулатор, а не орган за административен контрол върху цените. Спорни остават и текстовете за т.нар. „съвместно господстващо положение“, при които две компании могат да бъдат третирани като свързани без ясни критерии за това.
На фона на обществените страхове от „галопираща инфлация“, икономистите напомнят, че България все още е далеч от подобен сценарий. Галопираща инфлация по дефиниция означава двуцифрен годишен ръст на цените, а към момента страната не попада в тази категория.
Според анализаторите инфлацията у нас има както външни, така и вътрешни причини. Сред външните фактори остават енергийните цени и международните кризи, а сред вътрешните – ръстът на паричното обращение и активният имотен пазар през последните години.
Данните за паричния агрегат М2 показват, че между 2020 и 2025 г. количеството пари в обращение в България е нараснало с близо 58%. Именно това, според икономическата теория, често води до натиск върху цените. Количествената теория на парите предполага, че когато паричната маса расте по-бързо от реалната икономика, инфлацията става почти неизбежна.
Така спорът за „справедливите цени“ постепенно се превръща в по-голям разговор – не само за търговците и надценките, а за това как държавата разбира самата природа на инфлацията. Защото проблемът може да се окаже далеч по-дълбок от популярното обяснение, че „веригите са виновни“.
- Скорост, адреналин и зрелище: Световното по аквабайк акостира за първи път в Бургас
- НАП подхваща шофьорите от фаталната гонка на „Челопешко шосе“
- Новият управител на „Лукойл“ обеща анализ и финансов одит на рафинерията, заради дефицит в работата на бившия управител
- Техеран спира операцията срещу Израел, но предупреждава за „по-съкрушителен“ отговор
- Премиерът Румен Радев назначи Ренета Колева в екипа на МОСВ
