Спрете се бе, помияри! Бургас – светъл град, но… само до залез

Добре дошли в Бургас – града на културата, туризма, морето и… непрогледния мрак. Не защото така е модерно, а защото група дълбоко неразбрани философи в анцузи решиха, че уличното осветление е враг на народа. Защо да свети лампа, когато може да се счупи с един замах на недоразвитата ти десница?

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

Примери от реалността:

Преди известно време в Морската градина бяха откраднати кабели от 16 стълба за улично осветление. Общата дължина на отнетия проводник е около 65 метра. Кражбата е осъществена, чрез счупване с твърд предмет и направата на отвор в основата на конструкциите.

Малко след това, неизвестен извършител сряза кабелите на 34 стълба по улица „Места“, оставяйки цялата улица в тъмнина. Въпреки разпространеното видео с облеклото и силуета на извършителя, той все още не е идентифициран.

После други отрепки умишлено бяха повредили 13 стълба по улица „Гладстон“, като разбиха предпазните капаци и прерязаха кабелите, без дори да ги откраднат. Целта? Явно просто да оставят улицата в тъмнина.

Общината – бедната тя, плаща хиляди, за да поддържа светлината в тунела, но от тъмната страна дебне банда слабоумни телета с интелектуален капацитет на пиян автралопитек. Да, същите тези, които режат кабели, влачат метали и рушат всичко, което не е залепено с бетон и молитва. Защото явно нощният ток е лична обида към тяхната несбъдната кариера на ел. техници в НАСА.

Тези идиоти на новото време не просто крадат. Те инвестират в бъдещето – няколко метра кабел срещу двайсет лева и щета за пет хиляди. И после пак сме им длъжни – че не сме им дали достатъчно, че държавата не им осигурила „реализация“, че лампите ги ослепявали докато практикуват занаята си в три сутринта.

Разбира се, не липсва културна нотка – Бургас, кандидат за град с нощен живот, с фестивали, туристи, събития. Ама какъв нощен живот, моля ви се! Осветление няма, но романтиката е на ниво – разходка по тъмното, ръка за ръка с неоновите сенки на някой квартален нинджa с чук и клещи в джоба. Усеща се атмосфера – на постапокалипсис, с аромат на обгорял кабел.

А полицията? Ами тя трябва да бъде „хуманна“. Не може да напляска хлапака, който днес чупи лампа, а утре – зъби. Трябва да го покани с „Господине“ и да му каже: „Моля, не крадете, не е красиво.“ После – глоба, призовка, прокуратура, а накрая – нищо.

Докато не започнем да третираме малолетните престъпници като малки престъпници, вместо като жертви на капитализма, ще продължаваме да плащаме. Ще плащаме с данъци, с нерви, със страх и с мрак. А родителите им – онези дебили зад кулисите, които взимат помощи, детски и детски бонуси, ще се радват на още един „успешен“ проект, който с всяка счупена лампа се приближава до титлата „Местен Вандал №1“.

И пак ще искаме – осветление, ред, сигурност. Ама как, след като градът е пълен с културни партизани от нов тип, дошли сякаш от дивите степи на безнаказаността? Те са тук, сред нас, в нощта. Трошат, крадат, тичат, светят със собствен, особен блясък на тоталната простотия.

И не, не са виновни. Виновни сме ние – че ги търпим, че ги оправдаваме, че не им пращаме сметката за щетите. Докато това не се промени, Бургас ще си остане светъл само по брошурите.

Бургас има потенциала да бъде модерен, безопасен и привлекателен град. Но за да се случи това, трябва да се сложи край на безнаказаността и да се възстанови редът по улиците. В противен случай, единствената светлина, която ще виждаме, ще бъде тази от фаровете на колите – ако, разбира се, не решат да ги откраднат и тях.