Ревльовците да замълчат! Искате ред, а мразите правилата! Сигурност не се гради с емотикони и просташки хейт срещу полицията

Време е най-сетне да пораснем като общество. Да спрем с истеричните превключвания между „държавата ни е виновна за всичко“ и „никой нищо не прави“. Не може едновременно да искаме институции, които действат твърдо, и в същото време да ги разкъсваме с подигравки, щом се осмелят да го направят. Ако не знаем какво искаме от държавата, и тя няма да знае какво да ни даде. Толкова е просто.

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

Бургас не е сериал — тук се действа, не се драматизира

Бургаските ченгета не се занимават с режисирани сцени. Не участва в PR-кампании. Не позират пред камери. Работят. В най-голямата област на страната, с един от най-натоварените летни сезони, полицията не си позволява лукса на театър. Само действия.

Когато доверието в реда бе подкопано, а социалните мрежи преливаха от „разследващи експерти“ с две серии „CSI“ зад гърба си, бургаските униформени не влизаха в обяснителен режим. Те просто затегнаха реда и започнаха да се движат — срещу престъпността, не срещу вятърни мелници. Не искахме ли точно това?!

Войната с престъпността не се води от клавиатурата

За броени месеци редица организирани престъпни групи бяха разбити, множество криминални престъпления — разкрити. Крадци и наркодилъри пълнят арестите, патрулите са навсякъде, проверките са ежедневие. Бургас диша малко по-спокойно, защото някой пое отговорност.

Но какво последва? Нов рунд на мрънкане. Вчера били „некадърници“, днес били „палячовци“. Когато МВР беше мудно — „нищо не правят“. Когато МВР е активно — „много се правят“. Очевидно част от гражданите страдат от институционален шизофренизъм.

Престъпността не се бие с постове и лайкове

За месеци бяха разбити цели мрежи, задържани бяха наркодилъри, крадци, насилници. Патрулите станаха постоянна гледка — не за показност, а за превенция. Проверките — рутинни. Бургас усети, че някой се грижи. Не с обещания, а с присъствие. Не с приказки, а с резултати.

Полицаят не е фея с вълшебна пръчка

Да, престъпността няма как да изчезне магически. Но когато държавният апарат действа решително, това вече е гаранция за сигурност. Да обвиниш полицията за това, че съдът пуска рецидивист на свобода, е като да обвиняваш шофьора на линейка, че не прави операции. Полицията си върши работата. И резултатите са видими.

Никой не очаква престъпността да се изпари. Но когато има видима, целенасочена, настойчива реакция от държавната институция, това е крачка в правилната посока. Да се сочи полицията за всичко — включително решения на съдилища — е не просто несправедливо, а и деструктивно.

Чудесно, че си недоволен. Но знаеш ли поне защо?

Най-тъжното не е критиката, а че често идва от хора, които не знаят какво искат. Едни ще кажат: „Полицията трябва да е твърда.“ После същите хора ще питат защо „имало толкова много патрули и проверки“. Е, какво точно искаме? Мека, административна институция с усмивка? Или работещ механизъм, който хваща престъпници?

Не искаш да помогнеш? Поне не пречи

Никой не те кара да станеш доброволец, да патрулираш или да тренираш джудо. Но, ако няма да помогнеш, поне не обиждай хората, които се опитват да направят града ти по-сигурен. Униформените не са бездушни роботи, те също имат семейства, страхове и граници. Всеки арест, всяка акция, всяка нощна проверка – това е техният начин да се грижат за нашето спокойствие. А най-лесният начин да ги обезкуражим е с поредния саркастичен пост или безсмислено хейтене.

Никой не очаква от гражданите да се впуснат в екшън сцени. Но нека поне не хвърляме кал по хората, които всеки ден слагат униформа, излизат по улиците и поемат рискове, които повечето от нас не биха. Те не са безгрешни. Но не са и бездушни. Те са там, когато нещо се случи — и то не в коментарите, а на място.

Лятото идва. Престъпността няма ваканция

Очакват се сериозни операции срещу организираната и уличната престъпност. Наркодилъри, крадци, побойници и паразити – всички ще почувстват натиска. И не, няма да изчезнат в космоса. Но ще им бъде трудно да се разхождат безнаказано из Бургас. Улиците няма да са свободна територия за рецидивисти, дребни престъпници и дилъри. Ще има натиск. Ще има отговор.

Да сме граждани не значи само да пишем постове. Значи да сме част от решението.

Полицията не е идеална. Но в Бургас показа, че може да бъде ефективна, решителна и ангажирана. Ако това не ви харесва, тогава какво? Да я върнем в онези времена, когато я виждахме само по празници? Не се борим с призраци — борим се с реални престъпления, и това става с реални хора, в реално време.

Дайте им нужното уважение. Или поне — малко тишина.