Старите компрометирани политически скелети пак заскрибуцаха от гардероба: Крадливото „юпи“ Милен Велчев заговори за прахосничество и морал
Винаги е впечатляващо как медиите успяват да изровят от нафталина някоя от онези добре позабравени фигури на прехода – лъскави костюми, самоуверен тон и удобно забравена отговорност за собствения си принос към днешната икономическа реалност.
Този път ролята на „гласа на разума“ пое бившият финансов министър Милен Велчев – човек, чието име за повечето българи е синоним на луксозен влак, приватизационни сделки и емблематичната „младотурска“ вълна от царското време. И точно той днес обяснява кое е прахосничество и кое – разумна фискална политика. Срам и позор!
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
Морал от човек, участвал в икономическото безвремие
Велчев определя предложения бюджет като „прахоснически“ и предупреждава, че данъчната тежест щяла да натовари бъдещите поколения. Трудно е да не се усмихнеш. Защото бъдещите поколения още носят товара на онези сделки и „иновации“, с които неговото поколение финансисти натовари държавата.
Ако има нещо, което натежава на младите днес, то е именно безотговорната политика на онези години – приватизацията без визия, външните дългове, източените предприятия, обещанията за „европейска икономика“, които останаха само в прессъобщенията.
Когато фискалната добродетел идва от хора без фискална памет
Интересно е, че бившият министър настоява за балансиран или дори излишъчен бюджет в условия на растеж.
Да, звучи прекрасно – от учебника по макроикономика за първи курс. Само че реалният въпрос е: кой растеж? Този, който идва въпреки държавата, не заради нея? Този, който се случва благодарение на IT фирмите, работещи в глобални вериги, без никакво участие на българските „реформи“? Или растежът на цените, който пълни бюджета, но изпразва джобовете?
Лесно е да се обяснява как „не трябва да има дефицит“, когато не си отговорен за нито една реална социална система – здравеопазване, образование, пенсионна политика. Да говориш за бюджетна дисциплина, след като си бил част от поколение, което не успя да създаде никаква устойчива данъчна рамка, е като да четеш лекции за морал след собствен фалит на етиката.
Особен управител, но без особен спомен
Критиките му към намесата на държавата в „Лукойл“ звучат като загрижено ехо от корпоративните кабинети на миналото. Да, назначаването на особен управител без съдебен контрол е опасен прецедент. Но кой говори това? Човек от ерата, когато големите сделки се сключваха също без контрол, в тъмни стаи и с подписите на “експерти”, които днес размахват моралния пръст.
Когато някой като Велчев казва, че „липсата на прозрачност дава почва за спекулации“, човек се чуди дали това е критика или автобиографичен спомен.
Да се престориш на морален авторитет след като си бил част от проблема
Най-големият проблем не е в думите му, а в това, че медиите все още му дават платформа.
Не защото няма право на мнение – всеки има. А защото е лицемерно да се представяш за независим експерт, след като сам си символ на политическо прахосничество, от което днес се възмущаваш.
Проблемът е, че обществото има къса памет, а медийната сцена с удоволствие ни я подновява, поднасяйки старите играчи като нови спасители.
Време е да спрем да слушаме призраци на прехода
И ако наистина искаме разговор за фискална отговорност, нека го водим с хора, които не са натоварени с исторически грехове.
Няма нужда от бивши министри с лъскаво минало и мътно настояще, които се появяват като самопровъзгласени морални съдници.
Милен Велчев може да говори за пари – има опит. Но за морал, прозрачност и бъдеще – по-добре да замълчи.
Защото когато онези, които помогнаха да се пропилее миналото, започнат да раздават акъл за бъдещето – това вече е истинското прахосничество.
