Старт на зимния туристически сезон -карта за лифт 1700 лева. Усещане: ……..“безценно“
Всеки ноември у нас идва онзи специален момент, в който снегът още го няма, но цените вече са готови за сезона. Курортите чакат туристите, туристите чакат снеговалежа, а бизнесът чака момента да обяви, че пак е направил чудо в полза на клиента. Така поне твърди.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
Статистика от седмицата ни уверява, че България е в топ 3 на най-евтините ски дестинации в Европа. Тук обикновено настъпва гордост и лека замаяност. Вярно, у нас си говорим за инфлация, ниски доходи и че и хлябът стана лукс, но за чужденеца сме евтиният балкански рай. И така ставаме свидетели на парадокса. Ние се чудим как да си купим винетка, те си поръчват годишна карта още през август, за да не изпуснат промоцията.
Бъндеришка поляна. Някога известна на местните като място с река и тиха природа. Днес толкова популярна, че скоро ще я изучават в географията на Европа: столица на ски мечтите и пълните заведения. Склоновете се пълнят, природата е фон, цените се покачват, а местният бизнес се кълне, че не той ги вдига. Борят се, душичките, но „оперативните разходи“ така избутват ръчката нагоре.
Да вземем Банско. Годишната карта струва 1700 лева до 1 декември. Маркетингът е простичък. Разделяш 1700 на дните, получаваш страхотна оферта. Дали ще караш всеки ден или само два уикенда, това не е тема. Основното е да изглежда изгодно. А чужденците пращат мейли да се запишат предварително. Защото така се прави, когато си от държава, в която най евтината супа е 20 лева.
Боровец, по скромен, пуска картата на 1520 лева. С бонус нощно каране. Има и бюджетен вариант за 800 лева, стига човек да няма амбиции да ходи на почивка през официалните празници. Тогава бизнесът почива, но клиентът е длъжен да работи.
Пампорово не остава назад. Сезонната карта е 1700 лева, но фирмата ще опита да запази цените близки до миналогодишните. Поне така обещават. За индексацията нищо не могат да направят. Индексацията е вечният виновник. Тихият партньор в българския туризъм.
Всеки курорт уверено предсказва успешен сезон. Защо да не вярваме. Природата е красива, сравнена с Алпите сме евтини, а чужденците идват. Не винаги втори път, но първият е важен. Повторението е само за феновете или за онези, които не са намерили място в истинските зимни дестинации.
А българинът. Той може да се облажи с тридневна почивка преди края на сезона, когато снегът е символичен, всичко затваря, а цените малко падат. Точно толкова, че да си помислиш, че почти си европейски турист, но все нещо да не стига.
Управляващите са ясни. Пазарът е свободен, нямат какво да направят. Говорят го с увереността на хора, които по случайност са собственици или съдружници в хотели, лифтове или ресторанти. Труден им е животът, да не ги съдим.
А бизнесът си следва балканския принцип. По ниска цена срещу повече клиенти. Много добре звучи, но е против логиката на Бай Ганьо. Той предпочита да таксува всяка пръдня, както би казал народът. Моделът работи. Сезонът трае кратко, но за някои е достатъчен да влязат в клуба на милионерите. Други станаха такива още през приватизацията, но това е отделна писта.
Курортите ни са хубави, природата ни е красива, храната е вкусна. Цените често са абсурдни, условията са непостоянни, снегът е несигурен. Туристите идват, но не винаги се връщат. А българинът гледа сезона през рекламите, защото бюджетът му е на сходна височина с пистите, но без подкрепата на лифт.
За щастие остава надеждата. Тя е безплатна. Поне засега.
