Протест по пантофи: Заради полустачката на ДАИ, инструкторите обират „шамарите“(видео)
Когато искаш нещо, но не ти стиска да си го поискаш като хората, правиш най-лесното. Наказваш тези, които нямат никаква вина. Точно това гледаме в момента с „протеста“ на служителите на ДАИ. Протест, но само до обяд. Стачка, ама да не ни стане неудобно. Бунт, но без риск. Нещо като революция по пантофи.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
Искат по-високи заплати. Разбираемо. Почти всеки иска. Само че начинът, по който го правят, е меко казано… идиотски. А твърдо казано – подъл.
ТАНЬО ТАНЕВ – ГОВОРИТЕЛ НА АВТОИНСТРУКТОРИТЕ
Защото не удрят правителството. Не удрят министъра. Не удрят системата. Удрят автоинструкторите. Удрят кандидат-шофьорите. Удрят работещи хора, които нито определят бюджета, нито подписват ведомостите.
В Бургас ситуацията е направо гротеска, достойна за абсурден театър. Автоинструктор подготвя, да кажем, четирима души за изпит тази седмица. Всичко е ясно, хората са си взели отпуски, някои са пътували, други са платили нощувки, трети са се молили на шефове.
И тогава се появява изпитващият – модерният кърсердарин с елементарна власт – и казва:
„Аз стачкувам. Днес ще изпитам двама. Не четирима. Ти си избери кои.“
Браво. Аплодисменти. Велико майсторство в прехвърлянето на отговорност. Пилат Понтийски би се гордял. Ръцете са измити, а калта остава в лицето на инструктора.
Изпитващият не обяснява нищо на кандидатите. Не застава пред тях. Не поема удара. Оставя инструктора между чука и наковалнята. Ти сега кажи на двама човека:
„Съжалявам, днес няма да стане, защото някой протестира… ама не съвсем.“
А повечето от тези хора работят. Реално работят, не „работят“ като стачкуващи на половин оборот. Те си взимат отпуска. Те пътуват. Те харчат пари, време, нерви.
Да вземем съвсем реален пример. Юзеир Хюсеин. Насрочен за изпит на 17 декември. Човекът се връща от Германия. Обяснил е на работодателя си, че отсъства заради изпит за книжка. Хиляди километри път. Разходи. Организация.
И какво получава?
„Ами… изпитът ти ще е след 15 дни. Изпитващият така реши.“
Юзеир звъни обратно в Германия. Обяснява се. Търпи критики. Търпи ругатни. Рискува работата си. Защото някой е решил да протестира… ама да не си разваля деня.
ЮЗЕИР ХЮСЕИН ДЪЛГО ЩЕ ОБЯСНЯВА НА ШЕФА СИ В ГЕРМАНИЯ, ЗАЩО НЕ СЕ Е ЯВИЛ НА ИЗПИТ
Така не се прави, скъпи служители на ДАИ.
Това не е протест. Това е саботаж на дребно.
Това не е борба за права. Това е тормоз над беззащитни.
Това не печели симпатии. Това ражда омраза.
А после се чудите защо обществото не ви подкрепя. Защо хората не излизат с вас. Защо думата „ДАИ“ предизвиква въздишки, псувни и въртене на очи.
Протест не се прави наполовина.
Или стачкуваш, или не.
Или излизаш открито, с искания, с медии, с позиция.
Или си мълчиш и работиш.
Ако ще стачкувате – спрете всичко. Затворете системата. Не пълнете хазната. Не изпитвайте никого. Застанете с лицата си, не се крийте зад инструкторите.
Простичко е.
Но за това трябва нещо повече от предаване на важности и служебна карта.
Трябва кураж.
А той, както изглежда, също е в стачка.
