Стойчо – розовият гост на Варна, който ни припомни, колко е важно да сме част от природата
Във времена, когато забързаното ежедневие често ни откъсва от естествения ритъм на света, понякога се случва нещо, което ни спира за миг. Във Варна този момент дойде в образа на розов пеликан на име Стойчо – неочакван и очарователен посетител, който разби рутината и се превърна в местна знаменитост.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
Появата на Стойчо в района на Морската гара изненада всички – и зоолозите, и жителите, и туристите. Розовият пеликан обикновено не е част от фауната на Черноморието, но ето че един от тях избра да се отбие във Варна, сякаш за да ни напомни, че светът е пълен с изненади, когато оставим вратата отворена за тях.
- Пленер с кауза „Подари усмивка“ събра малки и големи творци в Бургас в името на доброто (видео и снимки)
- Италианския премиер към Тръмп: „Целта за мен е да направя Запада отново велик“
- 44-годишна жена е спасена от ампутация на крак в „Пирогов“
- Великденска трапеза и въобще има ли такава за бедния Българин
- Великден по българските пътища: Козунак с вкус на амфетамин, огнена вода и подарък – белезници
Това, което прави срещата още по-специална, е държанието на самата птица. Стойчо не се страхува от хората. Напротив – позира за снимки, приема риба от рибарите, и дори сякаш се радва на вниманието. Това е рядко срещано поведение при диви птици, особено при пеликани. А може би просто усеща добротата на хората наоколо. Усеща, че тук е добре дошъл.
Но тази история носи и едно по-дълбоко послание. Животинският свят има своите странности – мигове на любопитство, на отклонение от инстинкта, на спонтанност. Те ни показват, че не всичко е предвидимо, не всичко е под контрол. И точно в тези отклонения се крие красотата – нещо истинско и живо, което ни вика да се замислим.
Нека приемем тези знаци не просто като атракция за снимка, а като покана. Покана да сме по-добри – към животните, към природата, към себе си. Доверието, което една дива птица показва към хората, е нещо безценно. И зависи от нас дали ще го заслужим. За да можем отново да се свържем с природата – не само като зрители, а като част от нея.
Колко време ще остане Стойчо – не знаем. Може би ще отлети с някое ято и ще продължи пътя си на север. Но споменът за него ще остане – като напомняне, че светът е пълен с чудеса. Стига да ги посрещнем с отворени сърца.