Стоян Колев – Дудукът отново стана за посмешище: Пишман инфлуенсърът отпраши към килиите заради просташките си видеоклипове

Стоян Колев, когото мнозина вече наричат „Дудука“, отново попадна в новините – и отново не с нещо, което да вдъхва респект. Поредният му арест не изненада никого. Той е по-скоро логично продължение на една дълга поредица от показни, шумни и лишени от смисъл прояви.

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

Ако трябва да се опише накратко, Колев прилича на човек, който облича чужд костюми – костюм на „гангстер“, на „инфлуенсър“, на „авторитет“ – но ръкавите му висят, обувките му хлопат, а походката издава, че не е свикнал да ги носи. Ролята не му стои. И това се вижда от всички.

Видеата му, които сам нарича инфлуенсърски, всъщност са нещо съвсем различно. Те не предлагат идея, стойност или посока. По-скоро са поредица от импулсивни сцени, в които грубостта и празнословието се опитват да заместят съдържанието. Вниманието, което търси, идва – но не като уважение, а като насмешка.

Колев често посяга към конфликти с хора, които имат реално присъствие – бизнесмени, публични фигури, лица с репутация. Но когато думите трябва да се превърнат в действия, картината рязко се променя. Тогава „Дудука“ се превръща в човек, който отстъпва, обяснява се, извинява се. Това разминаване между образ и поведение е причината никой да не го възприема сериозно.

Случките, които обиколиха страната, само затвърдиха това впечатление. Униженията, заснети на видео, показаха не сила, а липса на граници и самоуважение. Отношението на околните към него говори достатъчно ясно как го възприемат – не като равен, а като удобна мишена.

Последният арест идва с конкретни обвинения – за разпространение на съдържание, подтикващо към насилие, както и за притежание на опасни предмети без ясно обяснение. Това вече не е просто „шоу“. Това са последствия. Нож, мачете, ловни ками и бокс в колата, която управлявал. По време на задържането изтърси един вагон глупости на полицаите, наруга момичето със себе си и в крайна сметка никой не го бави, защото така се действа с нагли и самодовлни льольовци. Белезниците щракнаха, а Стоян едва тогава разбра, че филът за него е свършил.

И тук идва същинският въпрос: Защо Стоян Колев не може да бъде нито гангстер, нито инфлуенсър, нито лидер?

Първо, защото гангстерството, колкото и да е изкривено като понятие, изисква мълчание, дисциплина и контрол. Колев демонстрира точно обратното – говори много, показва всичко и не владее нито ситуацията, нито себе си.

Второ, инфлуенсърството изисква влияние. А влияние се гради с доверие, идеи и последователност. Когато съдържанието ти отблъсква, а поведението ти се разпада под напрежение, влияние няма – има само присмехулен кикот.

И трето, лидерството изисква уважение. Не страх, не показност, а уважение. Такова не се печели с крясъци и обиди, а с действия, които издържат проверката на реалността. А всички са виждали от някои клипове на Стоян Колев, колко действията му отговарят на приказките. Ще припомним някои – жена му с Гочко. Стоян подскача, прави се на мъж по вайбър. В крайна сметка се видя в случая кой е Гочо и кой Стоян. Последният подви опашка и се скри.

Друг случай: когато го хванаха в София местни бандити на които беше дрънкал глупости във видеоразговори. Стоян щеше да ги пребива, изнасилва и на заканите им се хилеше. Като го спипаха в София се извиняваше като ученичка, едва не се разплака и яде цигари като унижение.

Трети пример: Тодор Куката от Пловдив беше обект на бъзици от Стоян Колев. Човекът го предупреди няколко пъти, че ще го хване и спука от бой. Колев се кривеше като маймуна и му обясняваше как щял да го пребие, да го размаже, че той бил бургаска генгста и проче простотии. Когато Тодор дойде да го търси в Бургас, Колев се изпокри изключвайки си телефона.

Примери могат да се дадат много, но просто няма смисъл да губим повече време с това недоразумение и лентяй. Вероятно на него ще му повлияе единствено една дълга присъда в панделата, където ще има възможност да разбере разликата между себе си и истинските бандити.

Историята на „Дудука“ е поука, особено за по-младите. Не всяко внимание е стойностно. Не всяка показност е сила. И не всяка роля може да бъде изиграна убедително.

Понякога най-дуднещите образи са и най-празните.