Стъпка в правилната посока или икономическо предизвикателство ще е увеличението на минималната заплата през 2026 година?
Увеличение на минималната заплата до 1213 лева през 2026 г.
Обсъжда се увеличение на минималната работна заплата (МРЗ) в България! Конкретната заплата да бъде увеличена до 1213 лева (620 евро) от 1 януари 2026 година. Това предвижда проект на постановление на Министерския съвет, представен официално тази седмица. Новината предизвика сериозен обществен отзвук, като мненията са силно поляризирани между синдикати и работодателски организации.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
Любослав Костов: „Това увеличение е правилното, законово обоснованото, единственото възможно.“
Главният икономист на КНСБ, Любослав Костов, категорично подкрепи правителственото предложение и подчерта значимостта на решението:
„Това увеличение е правилното, законово обоснованото, единственото възможно. Всичко останало е спекулация и популизъм. Знам, че бизнесът ще бъде против, но не помня някога работодателска организация да е подкрепяла увеличението на МРЗ.”
Костов също така бе ясен в оценката си към критиците на увеличението:
„Всеки, който е против, все едно е срещу закона в България!“
Синдикатът обръща внимание на тежката ситуация на „работещите бедни“ – хора, които макар да са заети на трудов договор, продължават да живеят под прага на бедността. Въпреки че през последните три години МРЗ се е увеличила с над 400 лв., социално уязвимата група в страната продължава да нараства.
Реалната равносметка ни води до факта, че за 13 години ръст в минималната заплата е в рамките на последните три!
Данните показват, че увеличението на минималната заплата за последните три години е сравнимо с общия ѝ ръст за предходните 13 години. И все пак, дори и с предстоящото увеличение, България ще остане на последно място в Европейския съюз по размер на минималното възнаграждение.
Според представителите на бизнеса: „Тежестта ще падне върху данъкоплатците“!
В предаването „Твоят ден“ по NOVA, представители на бизнеса изразиха несъгласие с повишението. Те подчертаха, че подобни увеличения рефлектират не само върху предприятията, но и върху данъкоплатците, които не попадат в групата на „работещите бедни“, но ще бъдат засегнати чрез увеличени данъчни тежести.
Доц. Щерьо Ножаров: „Нетният отрицателен ефект е 614 млн. лв.“
Според доц. Щерьо Ножаров, икономически съветник към представителите на бизнеса:
„Ефектът от държавния бюджет има три фискални нива – хората, които получават пряко възнаграждение в обществения сектор (83 000 лични асистенти и още 30 000 души); мерки и програми за заетост (професионални приемни семейства и др.); социални плащания, базирани на МРЗ (обезщетения за безработица и др.). Нетният отрицателен ефект ще бъде 614 млн. лв., като тук се взимат и компенсираните – увеличените приходи за държавния бюджет от по-високи осигуровки и прекия данък върху доходите. Това липсва в частичната оценка на въздействие на Министерството на социалната политика и Министерството на финансите.”
Решението за повишаване на минималната работна заплата отново поставя въпроса за баланса между социална справедливост и икономическа устойчивост. От една страна, увеличението е жизненоважно за хиляди български граждани, чийто труд не покрива базовите нужди на живот. От друга страна, тежестта върху бюджета и бизнеса поставя под въпрос възможностите за дългосрочна устойчивост и конкурентоспособност на икономиката.
В крайна сметка, въпросът не е само икономически, а дълбоко политически и морален – каква държава искаме да бъдем? Такава, която подкрепя своите най-уязвими граждани, или такава, която се води единствено от икономически сметки?
