Съвременна бургаска приказка: Ибан Хастаров и мидената ферма на обречените
Имало едно време една мидена ферма край морето в Несебър. Не просто ферма, а направо приказно стопанство, в което мидите не растяли с дни, а часове. Печалбите течали като приток на Черно море. А собствениците били лъскави, култивирани, като черните миди които отглеждали… и най-вече добре финансирани.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
Фермата се казвала „Био Аква Ферм“, но местните я знаели като „Кладенецът на чудесата“ – пускаш проект, вадиш милиони. В началото всичко било по учебник: европейски пари, усмивки, лентички за рязане, търговийка, едно, друго. Край тях се навъртали важни хора. Само дето учебникът бил от онези, които никой не чете докрай.
После дошли проверките. И както често става в българската приказка – появил се „злият съд“, който вместо да пляска с ръце на тарикатите, взел че ги осъдил да връщат едни скромни 2 милиона и нещо. Дребна работа, нали? Колкото за семки и бира… ако семките са от злато, а бирата –естествено филтрирана, тоест, двойно изпикана от сурикат .
И тук започва истинският театър.
Собствениците, приятелите, познатите на приятелите и приятелите на познатите изведнъж лъснали, като типични нарицателни герои от българска народна приказка. Всеки с роля. Един – бивш полицай, друг – баща, трети – зет, четвърти – политик, пети – борец срещу корупцията (но само по телевизията, че на живо става сложно).
И както си му е редът, на сцената се появил и министър. Дошъл, огледал, вдъхнал аромата на… миди и възкликнал:
„Ама то тук е прекрасно!“
Прекрасно, разбира се. Особено ако не гледаш фактурите.
И хората се питали – това ферма ли е или туристическа атракция? Министърът – държавен служител лие или частен гид на въпросната ферма?
„Елате да видите как се отглеждат миди“!, приканвал министърът народа.
Ибан Хастаров бил министър от няколко дни, но както всеки български политик искал да стане патрон за няколко седмици. Той „работел“ с размах и не се церемонял да се продава на тоз или онзи за малко суха пара.
По-скоро репликата му трябвало да бъде: „Елате да видите, как се отглеждат дела за злоупотреби! Две в едно, както обичаме – хем продукция, хем съдебна практика“.
Само че Ибан Хастаров не бил от този тип хора. Той предпочитал да си отреже езика, но не и пътечките за доходи. Свинщината му стигнала до там, че се обявил за „боец срещу мафията“.
А около него – цяла дружина от „борци с мафията“. Такава борба паднало за пустата мидена ферма, че човек минавайки край Несебър очаквал всеки момент да изскочи някой намазан от горе до долу с олио и мокри тесни гащи, и да почне свободни схватки. Всичко това било ала-бала, но народът се нуждаел от зрелища. Министърът искал да убеди хората, че черното е бяло и всичко тече по мед и масло.
„Честни хора са изградили прекрасна ферма. Аз ще я запазя за идните поколения, като пример за почтенност“, дуднел Ибан Хастаров застанал на морския бряг и се облизвал гледайки полюшващите се в морето шамандури.
Действителната реалност била друга: Цялата задруга стояща зад мидена фирма била от перманентни лъжци, намазани тарикати или с една дума чиста проба мошенници. В отчаянието си те припознали Хастаров за свой тартор и закрилник. А той приел – от скромност разбира се.
И се започнал един цирк, едно говорене, което проглушило ушите на хората. Всички барабар с министъра начело започнали да се жалват, че връщането на пари не влизало в сметките.
Единият обяснява как ще оправя държавата. Другият – как бил недооценен. Третият – как няма нищо общо, ама все е наблизо. Четвъртият – как случайно познава всички.
Случайности, разбира се. В България случайностите са най-добре организираното нещо.
Някъде между мидите, делата и схемите се появявал и класическият герой – „наш човек“. Онзи, който винаги се оказва на правилното място, с правилните хора и… с неправилните резултати.
И докато зрителите се чудили, дали гледат комедия, трагедия или риалити, въпросът оставал прост, но по простичко заобикалян:
Ще се върнат ли парите?
Отговорът звучал като стар виц:
„Ще ги върнат, ама друг път.“
Защото в тази приказка мидите може и да са черни, но хуморът е още по-черен. А моралът?
Моралът, както винаги, е в отпуск. Не, той дори не бил в отпуск, просто липсвал.
И така – ферма има, съдебни решения срещу нея има, виновни уж има…
Само парите още ги няма.
Но спокойно.
В България всичко идва с времето.
Особено когато никой не бърза.
