Съдбата на USAID: Временна пауза или предвестник на големи промени?
Спирането на дейността на Американската агенция за международно развитие (USAID) вече втора седмица предизвиква сериозни вълнения както в Съединените щати, така и по света. От полунощ на 7 срещу 8 февруари 2025 г. (източноамериканско време) 95% от служителите на агенцията са в принудителен отпуск, а сайтът на ведомството е напълно недостъпен. Въпреки това, реакциите и спекулациите около бъдещето на USAID не стихват.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
Замразяване, а не прекратяване
Важно е да се подчертаят два ключови момента. Първо, американската помощ не е прекратена, а замразена за 90 дни с цел ревизия на програмите – кои следва да бъдат спрени окончателно и кои могат да продължат. Второ, засегнатите средства са само държавни, отпускани от USAID, докато частните фондации и организации могат да продължат своята дейност без ограничения.
Мъск срещу Тръмп: Различни визии
Сред най-гласовитите критици на USAID е Илон Мъск, който открито призова за закриване на агенцията, аргументирайки се с неефективността ѝ. Президентът Доналд Тръмп обаче не е потвърдил подобни намерения. Разликата в позициите отразява сблъсъка между прагматичните технократи, с които Тръмп се обгради в последно време, и автентичното MAGA движение, което залага на по-традиционните инструменти за влияние.
USAID като инструмент на „меката сила“
Докато Мъск вижда в агенцията единствено структура, която „харчи пари без възвращаемост“, Тръмп вероятно оценява стратегическата ѝ роля. USAID не е просто хуманитарна организация – тя представлява дипломатически инструмент, чрез който САЩ упражняват „мека сила“ и защитават националните си интереси. Оптимизация, а не ликвидация, би била далеч по-логична стъпка.
Разкрития за спорни разходи
Спирането на дейността на USAID бе последвано от редица разкрития за съмнителни разходи, публикувани от Белия дом:
Финансиране на терористични организации, свързани с Ал-Кайда и талибаните;
Подпомагане на изследователска агенция, работила с лабораторията в Ухан;
Спонсориране на ЛГБТ+ инициативи, включително „трансджендър опера“ и „трансджендър комикси“;
Подкрепа за медийни организации, като „Репортери без граници“, и дори БиБиСи, която получавала 8% от бюджета си от USAID.
Политиката на помощите – реална полза или загуба на средства?
USAID осигурява около 40% от световната хуманитарна помощ, според ООН. Логично би било това да засилва симпатиите към САЩ. Въпросът е дали на практика се случва точно това. Американската администрация очевидно стига до извода, че разходите трябва да бъдат пренасочени, за да носят конкретни ползи за страната, а не просто да обслужват идеологически проекти.
Какво следва за USAID?
Ревизията на USAID ще даде отговор дали агенцията ще продължи да съществува и в какъв формат. Дори и да бъде закрита, САЩ вероятно няма да се откажат от политиката на международна помощ – просто тя ще бъде прехвърлена към други структури и изпълнители, при нови правила.
„Купуването на влияние“ няма да спре, но ще бъде реформирано – без идеологическите акценти, характерни за последните администрации. Въпросът вече не е дали САЩ ще предоставят финансова подкрепа, а как и за какво точно ще бъде използвана тя.
