Театър на абсурда! Как българските пишман националисти бранят честта на народа от …театрални постановки
Ако има нещо, което българските националисти владеят с пълна отдаденост, то е изкуството да пропиляват ценна енергия на ненужно високи децибели. Наистина, за какво по-важно да се борят от една театрална постановка? Ясно е, че най-голямата заплаха за народа идва не от корупция, бедност или социални проблеми, а от „подривната“ пиеса на Джон Малкович. Истинският враг, както изглежда, са онези, които изразяват чрез хумор и ирония нашата си собствена културна идентичност.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
- Николай Димитров внесе документи в съда за доказване на правотата си (ВИДЕО И СНИМКИ)
- Кои са председателите в списъците за парламентарните комисии?
- След една година са освободени пленниците на Galaxy Leader
- Модернизация и ремонт е предвидено за сградата на Центъра за психично здраве в Бургас
- Антична статуя е намерена край контейнер за смет в Солун
Докато едни „защитници на нацията“ бясно размахват юмруци пред театралната зала, същите тези „смели воини“ кротко наблюдават безкрайните изпълнения на политическия театър – ежедневните абсурди в страната. Същите тези националисти, които се гордеят с „патриотизма“ си, остават абсолютно пасивни към далеч по-сериозните прояви на политическа корупция и нечестност. Ама разбира се, защо да се противопоставяш на реалните проблеми, когато можеш да спреш зрителите да влязат в театъра?
А полицията? С каква прецизност и лекота се справи със задачата! Никой не знае как, но все пак са свършили „перфектната“ си работа, според министъра. Резултатът е ясен: напрежение, сблъсъци и наранени граждани, но това, както изглежда, е в духа на българския ред.
А кметът на София? Кметът, който получава комплименти като „мека китка“, отново се довери на информацията, че протестът ще е мирен. Кой би предположил, че тази стратегическа оценка няма да се оправдае? Все пак „елате, вълци, изяжте ни“ не е най-успешната тактика.
Национализмът ни пак „победи“. Може би вместо да се хабят на дребно, тези самозвани пазители на „честта на българина“ ще видят, че да се смееш на самия себе си, както в пиесата, не е знак на слабост.
Автор: Янчо Николов