Моля, подавайте сигнали на номер: 0896577779
20.02.2024

Днес България

Винаги навреме

Днес България > Blog > България > Тежката съдба на една човешка душа, която мечтае да не се погуби в жестокия въртоп на бездушното ни безвремие

Тежката съдба на една човешка душа, която мечтае да не се погуби в жестокия въртоп на бездушното ни безвремие

Това е Ники. Синеок, бял човек. Трета зима мъжът се топли от парното в сграда на площад Славейков. Ники няма дом, защото няма работа.

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

Няма работа, защото го смятат за клошар- заради външният му вид. А този вид няма как да бъде в по-добро състояние, когато се чудиш какво ще можеш да откриеш за ядене днес на гробищата и цяла нощ да не спираш да се движиш, за да не замръзнеш. Да ти липсват елементарни условия да се поддържаш, измиеш, срешеш, изпереш, изгладиш дрехите. Това не е живот, а кошмар.

Вратата на сградата, където влиза да се топли човекът се заключва след 22ч и той деликатно напуска, за да не създава смут и да не си навлече гнева на работещите там на следващия ден.

Да, той понякога се храни на гробищата. За някои звучи ужасно, но за Ники отва е начин за отцеляване в нашия отвратителен и безчуствен свят.

Не ви ли се струва странно и някак гротеско обикаляйки гробищните паркове да виждате целигурме- трапези, направени за определени покойници, които изгниват от естествения си процес с помощта на метерологичните условия. Разбира се -уважение към любимите хора и традиционен обичай за почитане на мъртвите. Въпросът е там, че на мъртвите храна не им е нужна. Те са в свят различен от материалния. Факт!

И въпреки това мнозина ще кажат, че е неетично да се черпиш с храната на починал, макар и той да няма нужда от нея.

На метафизично ниво, покойникът вероятно би се радвал, че дори след смъртта си може да помогне на нуждаещ се, като сподели вечерята или обяда с него. Не сме се замисляли върху това, нали?

Това е картина на Всемирен конфликт между абсурда и реалността. Това е Световната война на 21-ви век: когато наблюдаваме бомбандировки по света през малките екрани, докато висим в кръчми и барове, облечени по последна мода със скъпи ментета, харчейки луди пари за етанолни смеси, подмятайки неуместни и богохулни шеги, а непосредствено до ходилата ни клечи гладен и окъсан дистрофик.

Един невероятен нонсенс, където хлябът и зрелищата не са достатъчни, за да задоволят примитивният ум на съвременника. Къде се изгубиха душите ни в комерсиалния свят, който ни превзе с такава сила?!

Героят на този разказ вероятно е смятан за луд и в определени ситуации се държи като такъв, но когато майка ти се самоубива, заради неработещи институции, а ти останеш без работа и впоследствие без дом, някак ще превъртиш фасонката, колкото и да си коравосърдечен.

Макар и със сако, което, впрочем, му е единственото, както и останалото облекло по него, той не изглежда достатъчно представителен, за да го допуснат в която и да е друга сграда с жива охрана. Той има нужда от покрив, но за да го получи, трябва да има как да го плаща.

Постъпвал е на работа и както често се случва в тази държава- ако нямаш договор, могат да те експлоатират няколко месеца и да те пуснат “по живо, по здраво”,защото нямаш и лична карта с която да се легитимираш пред МВР например.

Всъщност, искрено се надяваме някой да помогне на Николай, но същевременно животът ни е показал, че тези, които постоянно се хвалят с възможностите си, никога няма да подадат ръка на такъв като него.

Ники има нужда от работа и квартира. Ако имате зимно яке в запазен вид и зимни обувки 43-ти номер моля да ги занесете в сградата на площад Славейков номер 4 а- между 3-ти и 4-ти етаж.

Ако имате свободна позиция за охрана на паркинг или вход- дайте знак! Ники има нужда от тази работа, за да си намери покрив.

Той не пие и все още не рови по кофите. Казва, че има останало достойнство и не иска да “въшляса” както, според него се случвало с клошарите. Не иска да бъде клошар.

Иска да живее като “бял човек”. Преди да се “установи” на стълбите до радиатора за първи път, изрично е попитал работещите там дали ще му разрешат.

Общественичката и зоозащитник Алина Дуарте е първата открила Ники и взела присърце неговите проблеми. Жената се бори за да облекчи живота на нещастни човек, но сама птичка пролет не прави.

От Днес България призоваваме институциите и хората, които все още са горди притежатели на човешко сърце и душа, да помогнат на Николай за да получи шанс за достоен живот -негово право е, както на всеки един от нас.

Споделете тази новина
0 0 votes
рейтинг
абонирай се
Notify of
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments
0
Would love your thoughts, please comment.x