Тотално @сиране! Еврото дойде. Обещанията си тръгнаха. А туристите започнаха да си разопаковат куфарите

Дълги месеци слушахме една и съща приспивна песен. От телевизионните студиа, министерските кабинети и парламентарните трибуни ни уверяваха, че няма абсолютно никаква опасност от ценови шок след въвеждането на еврото. Всичко било под контрол. Държавата била подготвена. Имало механизми. Имало проверки. Имало санкции.

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

Днес единственият въпрос е: къде са?

Защото по Българското Черноморие реалността звучи като подигравка с всички тези обещания.

Дюнер за осем евро. Парче пица за три. Варена царевица, превърната в луксозна инвестиция. Геврек, който сякаш е изпечен от брашно, внесено със совалка от Марс. Супа за почти десет лева, паста на цени, които спокойно могат да се конкурират с ресторанти в далеч по-богати европейски държави.

И туристите не са слепи.

Онези чужденци, които години наред идваха именно защото България беше сравнително достъпна дестинация, вече се редят пред павилионите за бързо хранене. Не защото са открили нова кулинарна философия, а защото ресторантите започват да приличат на музейни експозиции, които човек може да разглежда, но не и да си позволи.

Най-ироничното е, че самите хотелиери и ресторантьори, които работят честно, също ще платят сметката за алчността на онези, които решиха, че еврото е историческият момент да превърнат ценовата листа в научна фантастика.

Защото туристът не прави разлика.

Той не казва: „Този ресторант е коректен, а съседният е спекулант.“

Той казва само едно:

„Следващото лято отивам в Гърция, Турция, Хърватия или Албания.“

И това ще бъде присъдата за целия туристически сектор. Най-парадоксалното е, че държавата сякаш воюва на грешния фронт. Гръмки акции по квартални магазинчета. Камери. Пресконференции. Демонстративни проверки на етикети. А истинският въпрос остава недокоснат. Какво се случва в големите складове на едро? Какво се случва при големите доставчици? Какво се случва във веригата, откъдето започва цялото поскъпване?

Там камерите сякаш губят сигнал. Там контролът става подозрително тих. Там институциите се движат с такава скорост, че дори охлюв би ги изпреварил с лекота. Именно там се формират цените, които после като лавина заливат пазара. Но вместо хирургическа операция върху източника на проблема, обществото получава театрални етюди пред кварталната бакалия.

Най-тревожното е друго.

Мнозина икономисти и анализатори предупреждаваха още преди приемането на еврото, че най-голямата опасност няма да бъде самото превалутиране.

Опасността ще бъде човешката алчност.

Не математиката. Не валутният курс. А онези търговци, които няма просто да заменят лева с евро, а ще заменят левовата цена с абсолютно същото число, написано в евро.

Тогава ни обясняваха, че подобен сценарий бил невъзможен. Че имало достатъчно контрол. Че никой нямало да си позволи подобно безобразие. Днес обществото не иска повече обещания. То иска резултати. Защото резултатите засега са повече от видими. Поскъпване. Объркване. Недоволство. И туристи, които започват да пресмятат всяка хапка. Алчността винаги има кратък хоризонт.

Тя носи бърза печалба, но оставя дългосрочни руини. А туризмът не се гради с едно лято. Репутацията се печели с години и се губи само за един сезон. Ако България окончателно изгуби имиджа си на добра дестинация с разумни цени, следващата глава няма да бъде за рекордни приходи. Ще бъде за празни хотели. За затворени ресторанти. За фалирали семейни бизнеси. За сезонни работници без работа. И тогава всички ще открият една проста аритметика.

Българският турист няма как да замести милионите чужденци. Не защото не иска. А защото трудно може да си го позволи. Средният българин също брои стотинките си. Доходите не растат със скоростта на цените, а почивката на родното море все по-често започва да прилича на лукс, достъпен за малцина.

Държавата все още има време да покаже, че контролът не е телевизионен декор, а реална политика. Ако институциите продължат да преследват дребните играчи и да подминават големите източници на ценовите деформации, цената няма да я платят само туристите.

Ще я плати цялата икономика.

И тогава няма да бъде виновно еврото. Ще бъде виновна старата българска болест, която периодично се преоблича в нови дрехи. Безконтролната алчност.