„Тримата глупаци от Тепетата“, едно Порше на мама и пълни бузки с райски газ: В затвора мечки няма…

Пловдив отново се оказа сцена на абсурдна тъпотия, който спокойно може да кандидатства за награда в категорията „Тримата глупаци от Тепетата“.

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

След като първоначално обществото остана с впечатление, че в автомобила са били двама младежи, се оказа, че компанията е била още по-впечатляваща. Освен двамата братя на предните седалки, на задната седалка е имало и трето момче, което също държало балон с райски газ. С други думи, не двама, а трима участници в това състезание по липса на елементарен разум.

Докато нормалните хора използват автомобилите, за да стигнат от точка А до точка Б, въпросната компания очевидно е решила да демонстрира как се съчетават луксозен автомобил, балони с райски газ и поведение, което кара и най-търпеливия катаджия да посегне към валериана.

За тяхно нещастие наоколо се е намирал Валентин Петров. Вместо да извърне глава и да си каже добре познатото „не е моя работа“, той прави точно обратното. Заснема случващото се, подава сигнал на телефон 112 и предоставя информацията на компетентните органи.

Точно така изглежда гражданската отговорност. Не юмруци. Не саморазправа. Не измислени обвинения. Не интернет героизъм от дивана. Камера, сигнал до 112 и оставяне на институциите да си свършат работата.

И резултатът не закъсня.

22-годишният водач е задържан. Срещу него е образувано досъдебно производство за пътно хулиганство. При последващите действия са открити още флакони с райски газ. Според информацията от полицията младият мъж има предишни криминалистични регистрации.

Още по-любопитна е картината около компанията. Според разпространените данни двама от тримата участници в импровизираното пътно шоу са с криминалистични регистрации. А единият вече е имал и две условни присъди.

Тук възниква логичният въпрос: ако две условни присъди не са достатъчни, за да убедят някого, че законът не е сборник с пожелателни препоръки, какво точно е очаквал да се случи след следващото изпълнение?

Вероятно част от компанията е смятала, че животът е забавление на ръба, в който последствия няма. Само че реалността има неприятния навик да се появява изненадващо с всичките си последствия.

Особено показателни са и заплахите, които Валентин Петров е получил след случая. Вместо общественото внимание да бъде насочено към поведението на младежите в автомобила, някой е решил, че виновен е човекът, който е заснел случващото се.

Старият балкански рефлекс: не се сърди на този, който нарушава правилата, а на този, който е включил камерата.

Само че фактите говорят сами. Ако Петров не беше реагирал, вероятно никой нямаше да научи за случая. Ако не беше подал сигнал, нямаше да има проверка. Ако не беше документирал случилото се, обществото щеше да остане с поредната история от типа „няма доказателства“.

Или още по-лошият вариант. Всички щяха да научат за поредната жестока трагедия. И това щеше да е болезненият начин.

Вместо това той направи единственото разумно нещо: документира, сигнализира и остави институциите да действат.

А колкото до тримата „герои“ в Поршето, историята звучи като модерна градска басня. Скъпа кола, балони с райски газ, демонстративно поведение и самочувствие, че законите важат за всички останали.

Само че финалът се оказа по-различен от очаквания.

Защото понякога между безнаказаността и полицейската преписка стои само един гражданин с телефон в ръка и достатъчно здрав разум да натисне 112.