Тринадесет дни полицейски хайки и тупурдия в цялата държава: Резултатите „майка плаче – грамофон свири“…
Тринадесет дни. Тринадесет денонощия държавата рови, тропа по врати, спира коли, вади чекмеджета, брои буркани, пликове и колбички, а накрая гордо подрежда на масата 1,23 кг фентанил, малко над килограм амфетамин, метамфетамин, няколко саксии канабис и няколко литра прекурсори. И цялата тази статистическа фиеста се поднася като епос за възстановената мощ на държавата. Като че ли Колизеумът е възстановен напълно, а по арената вместо гладиатори маршируват чиновници с папки и униформени с уморени физиономии.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
Заповедта идва от министъра на вътрешните работи Иван Демерджиев, а акцията тръгва като гръмотевичен поход срещу наркоразпространението, уличната престъпност и икономическите схеми. Само че, както казва старата балканска мъдрост: „Когато държавата вдига много шум, обикновено или няма какво да покаже, или вече някой е предупреден.“
И тук започва истинската комедия. Или по-точно трагикомедията, защото българската престъпност отдавна не е онзи квартален идиот с анцуг и газов пистолет. Това е индустрия. Пазар. Финансова екосистема. А когато за тринадесет дни национално ровене резултатът изглежда като инвентаризация на по-сериозна студентска квартира след техно парти, възниква естественият въпрос:
Къде са останалите лаборатории?
Защото метамфетаминът не се вари в тенджера под налягане между туршията и компота. Наркотрафикът не функционира с една колба, котлонче на газ и двама полуидиоти с ръкавици от аптеката. Това не е сериал от кабелна телевизия. Истинските лаборатории са организирани, мобилни, защитени, финансирани и често работят под чадъра на хора, които отлично познават системата отвътре.
А точно тук идва най-гнилото подозрение, миришещо по-силно и от амоняк в нелегална лаборатория:
Колко от тези акции са предварително изтекли?
Колко от „нашите момчета“ в униформа звънят тихичко по тъмно с класическото:
„Брат, прибери нещата, че утре ще минават.“
Защото българският подземен свят не оцелява от късмет. Той оцелява от течове. От приятелства. От кумове. От кръчмарски клетви и служебни телефони. От онзи невидим алианс между престъпника и чиновника, между дилъра и човека с пагон, който уж трябва да го арестува.
И народът го знае. Знае го отдавна. В държава, в която мутрата и кварталният полицай понякога пият кафе на една и съща маса, обществото трудно ще повярва, че 13 дни проверки са ударили истинския гръбнак на наркопазара. По-скоро са ударили периферията. Дребните риби. Уличните разносвачи. Момчетата за еднократна употреба.
Статистиката е внушителна само на хартия:
193 205 проверени автомобила.
223 806 проверени души.
6 214 обекта.
66 902 фиша.
26 356 електронни санкции.
Числа, числа, числа. Административен фойерверк. Бюрократичен фолклор. Държавата много обича да брои. Особено когато няма какво друго да покаже.
„Количество не значи качество“, би казал някой стар криминалист, ако не беше отдавна пенсиониран и отвратен. Защото при истински удар срещу организираната престъпност обществото вижда не просто пакетчета на масата, а сринати канали, арестувани босове, конфискувани милиони, разбити мрежи. Тук виждаме предимно прессъобщения и снимки с найлонови пликове.
Особено любопитен е и епосът с райския газ. Почти 92 литра диазотен оксид. Звучи драматично, докато човек не осъзнае, че това вещество вече се продава по курортите почти като минерална вода. Българската държава внезапно се държи така, сякаш е открила нов химически елемент, а не поредната мода сред хлапетата, оставени между TikTok, евтин алкохол и пълната липса на перспектива.
И все пак операцията има едно безспорно значение. Тя не показва само мащаба на престъпността. Тя показва мащаба на пробойните в самата система. Показва колко дълбоко е проникнала корупцията в институциите. Колко удобно някои служители „не виждат“. Колко лесно информацията се превръща в стока.
Защото престъпността у нас отдавна не е извън държавата. Част от нея живее вътре в нея. По коридорите. По кабинетите. По дежурствата. С карта за достъп и служебна карта в джоба.
Старите римляни са казвали:
„Рибата се вмирисва откъм главата.“
Българската версия е по-жестока:
„Когато държавата започне да гони престъпността, първо трябва да провери своите служби.“
И докато по телевизиите се въртят найлонови торбички с малко дрога, истинските архитекти на схемите вероятно вече са преместили складовете, сменили телефоните и си наливат уиски някъде зад дебели стени, наблюдавайки спектакъла с ленивото спокойствие на хора, които отлично знаят колко струва мълчанието.
