Тъмната страна на Братя Грим – Къде отиде детската невинност?

Поколения наред деца и възрастни заспиват под звуците на приказки за принцеси, които танцуват до забрава, вещици, които заповядват на огледала, и принцове, изкачващи недостъпни чукари заради някое русо вежливо момиче с дълга коса. Но зад захаросаните, адаптирани версии на Якоб и Вилхелм Грим се крие нещо далеч по-мрачно, ужасяващо и, без съмнение, неподходящо за детски уши. Днес всички с удоволствие консумираме този „облагороден“ вариант, но нека надникнем зад кулисите на оригиналните им текстове – там, където невинните приказки се срещат с антигерои от хорър и трилъри.

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

Фолклорът – страст или начин да плашиш деца и възрастни?

Братя Грим, впрочем достолепни господа, издигнати в културен пиедестал, са гордо титуловани професори и събирачи на фолклор. Но явно не са се притеснявали да оставят фолклорните истории в тяхната кървава, мръсна и, хм, доста сексуална светлина. В тези „научни изследвания“ откриваме свят, в който девици биват отвличани и обезобразявани, родители си устройват садо-мазо сцени с децата си, а красавиците отдавна не са просто „спящи“. Оказва се, че в класическите приказки невинността е съмнителна концепция.

„И те заживели щастливо“… или поне до първата оргия

Мнозина си представят Рапунцел като ефирна дама, която живее високо в кулата и търпеливо чака своя принц да я освободи. Е, реалността в оригиналната версия на приказката е доста по-пикантна. Не само, че принцът успява да стигне до кулата, но той и „освобождава“ Рапунцел ден след ден в похотливи преживявания, които приключват с бременността на нашата „красавица“.

Да не говорим за „Разбойникът младоженец“, където приказката завършва с групова сцена между бедната девойка и няколко сърдити хъшлака. Този уж детски текст съдържа истинска касапница, при която героинята е убита, нарязана и сготвена в най-добрите традиции на готиката.

Пепеляшка, принцът и кръвосмешението

Златното правило в приказките на Братя Грим изглежда е „колкото повече кръв, толкова по-добре“. В оригиналната версия на „Пепеляшка“ сестрите й си режат пръстите на краката, за да се напъхат в стъклената обувка – а майката ги подканва, казвайки „Боли, ма няма нищо, за принц ще се жертваме.“ За какво детско възпитание говорим тук? В „Снежанка“ царицата, впрочем, си получава заслуженото, но как – принудена е да танцува с нагорещени обувки, докато умре.

От любов към културното наследство… или как да си набавим малко антисемитизъм

Оригиналните истории на Грим, разбира се, не се спират само с кръвосмешението и насилието. В тях често се срещат расови стереотипи, като много от антагонистите са евреи, описани като „недъгави, мръсни крадци“, които прусаците изтезават с видимо удоволствие. Дали това е било просто отражение на времето? Може би. Но е факт, че тези стереотипи по-късно са използвани от нацистите като „възпитателен материал“ за младите. Каква детска психика би могла да устои на такава „образователна програма“?

Идеалната приказка за XXI век – всички доволни и всички печелят

Днес Холивуд обича Братя Грим. Те са бездънна яма от сюжети за семейни филми, за анимации и… по-малко семейни версии за възрастни. Да, всички сме виждали и „по-дръзки“ екранизации на класиките на Грим – от еротични филми до кървави трилъри. И докато адаптациите ни представят Пепеляшка като модерна дама, която си мечтае за личен стилист, и Рапунцел като феминистка икона, оригиналите си остават там – дълбоко скрити и „цензурирани“. Защото, в крайна сметка, няма по-добра приказка от тази, която се продава добре.