Умберто Еко: „За вечната слава първото, от което се нуждаете, е космическо безсрамие“!
Днес, на 5 януари честваме земният рожден ден на един от най-значимите интелектуалци на XX и XXI век – Умберто Еко. Неговото творчество поставя въпроси за същността на езика и културата, но и изследва тайните на човешкото познание. Всяка негова дума е като ключ към нови врати на разума и въображението.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
Еко започва своето пътешествие в света на знанието още от младостта си в Италия. Там той се отдава на изучаване на философия и средновековна литература. Но за разлика от много академици, той не се задоволява само с теория – той излива своето научно въображение в писането на романи, есета и научни трудове, като същевременно остава и културен критик.
Неговата способност да синтезира различни сфери на знанието го прави уникален. Той е философ и писател, публицист, преподовател, историк и семиотик, поет и езиковед, събиращ и трансформиращ богатството на идеите, за да формира нови светове.
Започва кариерата си в сферата на медиите – сътрудник в италианската телевизия RAI, после работи в книгоиздателства и публикува ежеседмични коментари в италианския вестник L’Espresso.
- След катастрофа, таксиметрова шофьорка пострада тежко
- 10 свободни позиции ще се открият в бургаската пожарна служба
- Акушерка е призната за невинна, след съдебно решение!
- Работодателите обявяват запазване на данъците
- Възстановява се движението на нощния влак София-Варна през Карлово
Своя дебют в романистиката прави с „Името на розата“ (1980), който комбинира елементи от мистерия, историческа проза и философски размисли, които продължават да бъдат актуални и днес. Неговият стил е завладяващ, а уликите от знаци се крият в поведението на светците до това на еритиците, от езика на тревите до езикът на странните ръкописи. Но въпреки целият колорит на романа самият Умберто Еко споделя:
„Един приятел ме беше помолил да напиша кратка детективска новела, по която да направи сериал. Казах му, че ако направя това, тя ще се развива в Средновековието и ще бъде поне 500 страници. Разбира се, сериалът не се осъществи, но вече бях запален по идеята да напиша историята.“
Умберто Еко не се ограничава само с „Името на розата“. Известни негови творби са „Махалото на Фуко“, „Островът на предишния ден“, „Баудолино“ и други, предава Фокус. Писателят вижда в тези разкази не просто истории, а начин да изследва принципите на съществуването и отношението на човека към знанието.
Еко остави след себе си не само романи и есеистични сборници, но и редица книги с мисли и есета, които запознават читателя с неговия поглед върху културата, семиотиката и съвременният свят. Сред около 70-те му нехудожествени книги (академични и есеистични) могат да се откроят „Поетиката на Джойс“ (1965), „Отсъстващата структура: Увод в семиологията“ (1968), „Трактат по обща семиотика“ (1978), „Границите на интерпретацията“ (1990), „Кант и птицечовката“ (1997), и много други.
Може би най-важната му концепция, която е и основа на всички негови размисли, е тази за „отворените произведения“ – книги, които не съдържат фиксировани интерпретации, а провокират читателя да тълкува и изследва, като по този начин сами творят смисъла си.
Философа Умберто вярва, че всяка култура, всяко произведение е постоянно в движение и понякога е възможно да открием нови, дълбоки значения, скрити за първоначалните наблюдатели.
Преподава естетика и теория на културата в университетите в Милано, Флоренция и Торино. Професор по семиотика в Болонския университет от 1971 г. Директор на Collège de France.
Открива множество нови тенденции в полето на масовите комуникации: „кичът“,„звездите от малкия екран“ и др.и ги публикува с отделни книги, включително във „Войната за лъжата” (1985). Обяснява много явления, типични за съвременната цивилизация: футболът, знаменитостите, модата, тероризма… Кредото му „виждам смисъл там, където стои изкушението да видиш само фактите“ му позволява да развие обща теория на семиотиката, в чийто център е „моделът-читател“, който единствен може да открие и интерпретира неизказаното.
Както самият Еко казва: „Знакът не е нещо, което съществува само в текста. Той е част от живота. Всяко човешко действие е знак“. Въпросът не е в това дали разбираме знаците, а как се отнасяме към тях и как те ни формират като индивиди.
Няколко интересни факта за Умберто Еко:
- Запален колекционер на книги и притежава лична библиотека с 50 000 тома, от които 1200 редки издания.
2. Интересен факт е, че е посещавал е България четири пъти, последно през 2004 г.
3. Умберто Еко е поискал след смъртта му, в течение на 10 години, да не бъдат организирани конференции, колоквиуми и пр. събития, посветени на творчеството му.
