Университет без възраст: Как милиони възрастни по света доказват, че ученето не се пенсионира
Те са част от най-големия университет в света – глобална общност от над 12 милиона души. Студенти, които обаче не носят раници и не бързат между лекциите след училище. Това са хора от третата възраст, за които любопитството и желанието за знания не отслабват с годините, а се превръщат в нов смисъл на живота.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
Идеята за университет за възрастни възниква във Франция преди повече от половин век. През 1973 година в Тулуза, като част от програма за здравна и социална превенция, е създаден първият университет за хора от третата възраст. Днес този модел вече е разпространен в над 80 държави, включително и в България, и променя традиционните представи за образование и стареене.
Науката отдавна потвърждава думите на Хенри Форд, че „всеки, който спре да учи, остарява“. Активното учене поддържа мозъка в добра форма, забавя когнитивния спад и подобрява качеството на живот. Именно затова интересът към университетите за възрастни нараства стремглаво.
В Тулуза регистрираните студенти над 60 години са повече от 650, а желаещите да се запишат надхвърлят 3 000. Местата не достигат, а аудиториите се превръщат в пространство за обмен на знания, опит и човешки истории.
Един от тези студенти е 69-годишният Ерик Ерле, който вече седма година посещава лекции. Той влиза в университета веднага след пенсионирането си. „Бях инженер и професионалният ми живот беше изцяло погълнат от работа. Нямах време за философия, история на изкуството или икономика – все области, които винаги са ме вълнували“, споделя той.
След Втората световна война Франция преживява икономически подем и рязко увеличение на продължителността на живота. Така се появява ново поколение хора над 60 години – активни, в добро здраве и с потребност от интелектуална и социална реализация. „Университетът се оказа естественото място, където тези хора намират нови хоризонти и смисъл“, обяснява преподавателят Марсел Марти.
Освен знания, университетите за третата възраст предлагат и нещо не по-малко важно – общност. За много от студентите това е начин да излязат от социалната изолация, да създадат приятелства и да останат активна част от обществото. „След бейби бума днес можем да говорим за ‘дядо бум’ – една нова, активна възраст“, допълва Марти.
В тези университети няма изпити, оценки или дипломи. Именно липсата на формален натиск прави ученето по-свободно и вдъхновяващо. „Учиш, защото искаш, а не защото трябва“, казва Ерик, който съчетава лекциите с активен начин на живот и често изминава десетки километри с колело, за да стигне до университета.
Френският модел постепенно променя и самата идея за възрастта – като събира млади и възрастни в едно и също образователно пространство и доказва, че знанието няма срок на годност.
- КТ „Подкрепа“ настоява Йотова да наложи вето върху пенсионната реформа
- Теодора Георгиева подаде сигнал за натиск и заплахи
- Бебетата от Националната кардиологична болница отиват в приемно семейство
- Подай ръка на Димитър – битка за живот в Елхово
- Николай Найденов поема регионалното министерство след оставката на Ангелина Бонева
