„Фабрика за кокошки“- дебютът на чалгаря Борис Дали на големия екран
„Фабрика за кокошки“ – защото всяка фабрика си има производство, а тук, изглежда, произвеждаме ирония. Това е новата българска романтична комедия, излязла на екраните в края на 2024 г., която вероятно мина и замина като селски автобус – видян от шепа хора, но оставил въпроси у всички останали, кога въобще мина.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
Режисьорът Исидор Карадимов и сценаристката Ирина Лазарова сякаш са ровили в чекмеджето с „лудите идеи“, но дали са уцелили точната формула? Главната роля е поверена на поп-фолк звездата Борис Дали, който влиза в обувките на д-р Трендафилов – човек, завещан с абсурдно условие: да се ожени за 24 часа, за да получи наследство от 3 милиона долара. В живота на героя връхлита нотариус Ева Сотирова (изпълнена от певицата Джулия), а любовта пламва по-бързо от клечка кибрит. Елементарен сценарий, като написан в някоя кръчма на бутилка мастика и допълнително вдъхновен от ритмите на Кондьовата „Снежна атака“.
Но ето и уловката – любов ли е това или просто лов на милионите? Вечната българска дилема.
Борис Дали: От чалга до актьорски дебют
Борис Дали, познат от времето, когато дивите гюбеци в механите звучаха повече от песните на славеите, сега се опитва да добави „актьор“ в автобиографията си. И тук идва неизбежният въпрос: Защо? Явно след „Батальона се строява“ и „Ти си моето мече“, настъпва моментът за фразата „Аз съм твоят доктор“.
Фактът, че филмът е излязъл на 20 декември и едва ли някой го е забелязал, би трябвало да е достатъчен отговор за качествата на проекта. Вместо това обаче, Борис Дали хвали ролята си, сякаш е откраднал „Оскар“ от Леонардо Ди Каприо. А народът, който помни репликата „Хвали уста, защото ще сереш с нея“, наблюдава отстрани и се чуди: какво точно се случва тук?
Филм или продължение на чалга клип?
Героите и сюжетът на „Фабрика за кокошки“ звучат толкова невероятно, че по-скоро биха се вписали в текст на песен на Борис Дали. Нотариус с влюбена физиономия, доктор, който явно никога не е виждал скалпел, и една фабрика – защото ако не друго, заглавието поне е евтино хумористично.
Само си представете как ще звучи репликата „Обичам те, Ева“ на фона на саундтрак от поп-фолк хитове. Уви, ако в пеенето Дали успява да придаде усещане за драматична тъга, тук всяка реплика се усеща като принудителен рецитал на училищен театър от времето на соца.
Иронията на съдбата или съдбата на иронията?
„Фабрика за кокошки“ изглежда не е просто филм, а социален експеримент: колко зрители могат да си тръгнат от киното, без да поискат обратно парите си за билети? И докато Дали убеждава себе си и публиката, че се е справил блестящо, кино индустрията в България се надява да не се намерят паралели между филмовите му реплики и текстовете на „хитовете му“. Защото ако намерят, тогава положението наистина е кокошкарско.
Може би „Фабрика за кокошки“ ще остане в историята, но не като шедьовър, а като жив пример как чалгата се опитва да нахлуе на големия екран.
