Фатмашки мечти и миризливи амбиции: Радев и Пулев в кенефа на политическия абсурд

Президент Радев и Кубрат Пулев са като дует от стар водевил – единият свири на фалшива гайда, а другият се опитва да танцува с два леви крака. Радев, който сега се е заел с новото си творение – партия „Трети март“, прилича на хлебарка, която рои яйца по всеки удобен ъгъл на политическата сцена, надявайки се, че от някое ще изскочи златното лице на властта. Вместо това, получаваме поредния политически Франкенщайн, при когото, както се казва, главата мисли едно, а ръцете правят друго, докато краката куцат.

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

Пулев се очертава да е лицето на този проект – лице, което прилича повече на рентгенова снимка смачкана с юмрук. Да вземеш Кубрат Пулев за лице на политическа партия е все едно да използваш гумен чук за къртене на бетон – няма нито тежест, нито резултат, но много ще шумим. Радев очевидно е решил, че ако няма как да управлява като държавник, ще го направи като боксьор – с криви удари, под кръста, и много викове за помощ от публиката. Сравнението с „куцо магаре“ е ласкателство – тук сме на територията на цирковите изненади, а не на селския двор.

Но да се върнем на Пулев. Бившият „махленски герой“, който си мисли, че ринга на живота е същият като ринга на бокса, дори не подозира, че Радев го е вкарал в играта като поредния пиар трик. Пулев, събирачът на лицемерни ласкателства и самопровъзгласен „заслужил“ спортист, е лицето, което трябва да привлече народа, но вместо това само потвърждава поговорката, че „куц кон и празна каруца само шум вдигат“. И как няма да е така, когато единствените му значими „победи“ са срещу опоненти, които са по-свежи от музейни експонати?

Радев явно е взел този сценарий от старите съветски наръчници за политически маневри – „сложи боксьор, облъчената тълпа мисли с много глави и прилича на пиян слепец играещ казачок върху минно поле“. . Само че в този случай минното поле е медийният пиар, който изстрелва лозунги като „Кубрат ще спаси България“ със същата убедителност, с която рекламата на шампоан лекува плешивост. А истината е, че Пулев на политическата сцена е като фойерверк през дъждовно време – голям шум, но никакъв светлинен ефект.

Президентът и неговата „Трети март“ приличат на опит за оптическа измама – докато всички гледат блестящото лице на Пулев, Радев крои своите планове за президентска република. Еднолично управление? Точно така, но първо трябва да минем през фарса на третомартенската драма. Само че народът не е толкова наивен, а зрителите вече са уморени от спектаклите на фалшиви герои и президенти „спасители“, които тичат с червеноармейски фуражки на главата и геополитически инструкции от Кремъл в джоба.

И накрая, да заключим: ако Радев е „зеленото чорапче“, пропито с миризма на амбиция, което упорито се опитва да се напъха в ботуша на властта, то Пулев е мазолът, който не само прокъсва чорапа, но и прави крачката напред тромава и болезнена. А когато един „фатмак“ си въобрази, че може да управлява държава с „хъшлашки визии“ и стари мутренски похвати, резултатът е предсказуем, държавата се превръща във войнишки кенеф -осран и непоносимо смрадлив.