Моля, подавайте сигнали на номер: 0896577779
17.07.2024

Днес България

Винаги навреме

Днес България > Blog > Бургас > Финализираха подводните проучвания в залива Ченгене скеле до гр. Бургас

Финализираха подводните проучвания в залива Ченгене скеле до гр. Бургас

През месец юни 2024 г. със средства на Община Бургас бяха проведени подводни
издирвания на археологически обекти в залива Ченгене скеле. Те бяха организирани от
Регионален исторически музей – Бургас.

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.


Проучванията се извършиха от екип на Националния исторически музей под
ръководството на проф. д-р Иван Христов. Бяха изследвани 5 зони, разположени на
различни места в залива.


Зона със стъклени съдове
Тук през 2020 и 2021 г се откриха десетки фрагменти от стъклени предмети.
Установено е, че плитчината е на дълбочина -2 – -2,5 м, с площ от около 15 дка с
каменисто дъно. Изказано е предположението, че е възможно стъклата да са изсипан
товар от лодка или кораб по време на буря и силно вълнение, което допълнително е
засилено от плитчината и стърчащите скали.
Вероятността останките на кораба, превозващ стъклените съдове, да е в близост до
мястото на откриване на стъклените фрагменти е много голяма. Основание за тази
хипотеза ни дават откритите под вода няколко фрагмента от железни котвени вериги и
силно фрагментирани керамични съдове носещи белези на керамично производство
най-общо за Късното средновековие и Възраждането.

До началото на таз годишната подводна експедиция колекциите от стъклени находки от
коментираната зона на Националния исторически музей и Регионалния исторически
музей – Бургас включват 310 фрагментирани и цели съдове, които прилежно са
описани и публикувани.
През юни 2024 г. са открити нови 112 цели и фрагментирани стъклени съдове. Успех на
водолазния екип е локализирането на зоната с най-голяма концентрация на стъклени
находки.

Новите находки са важен извор на информация за слабо изследваната тема за
потреблението, търговията и производството на стъкло на Балканите през
Късноосманския период. До този момент е предложена хипотезата, че съдове най-
вероятно са произведени в работилница на остров Мурано, Венеция, през втората
половина на XVI в. или началото на XVII в. Тук въпроса за точната датировка на
стъклените предмети и вероятното корабокрушение остава открит още повече, че
мястото около рифа не е допроучено.

Зона с концентрация на фрагменти от керамични съдове от Елинистическата
епоха

Втората зона е маркирана при случайно откриване на керамично струпване западно от
зоната със стъклата. Тя достига плитката част на западния бряг на залива и варира в
дълбочина от 5 до 1, 5 м. На площ от 100 кв. м. е открито керамично струпване с
фрагменти от елинстически строителна и битова керамика. Сред находките следва да
откроим малък оловен щок от римската епоха и каменна рибарска тежест.

Зона около нос Чироза

Разположена е източно от нос Чироза и обхваща площ приблизително от 400 кв. м. При
подводните огледи видимостта е била ниска. Установен е голям нанос от пясък. За
разлика от предишните проучвания в зоната липсват находки с изключение на
фрагменти от елинистическа строителна керамика и каменни бойни ядра.

Зона 4. Късносредновековен пристан (скеля) Ченгене скеле

Основната скеля в залива Ченгене скеле е била разположена в югоизточния край на
едноимения залив и на 1 км югозападно от днешното Рибарско селище. Този пристан е
често коментиран в запазените писмени сведения на европейските дипломати от XVIII-
XIX век. На сушата от тази зона започва местността Кюмюрлука – място от което
преди 100-200 години са се товарели дървени въглища.
При огледа е открита концентрация на фрагменти от късноантични и средновековни
амфори. От средновековните предмети са разпознати части от амфори тип III по
Гюнсенин с датировка XII-XIII век.
Всъшност керамичните находки доказват установена хилядолетна традиция в
усвояването на тази част от залива за товарно-разтоварни дейности.

Зона 5. Манастирско пристанище

За т. нар. манастирско пристанище срещу остров Св. Аанастасия на материка
споменава Ив. Карайотов. Според него средновековният метох “Свети Георги” се е
намирал на нос Чукаля, в съседство с манастирското пристанище, обслужващо остров
Света Анастасия. Сведения по темата откриваме в ръкописа от 1884 г. на бургаския
възрожденец Стоян Шивачев. Той споменава, че „на изток то (Ченгене скеля) граничи
с малкия борун Чокаля гдето е и манастирското малко пристанище и манастирския метох и кория…. В старо време този манастир бил много по-благосъстоятелен от
сега и тогава освен множеството впрегатен и за подвоз едър добитък имал и малка
една марина – малки и големи лодки и каици и много гости от риболовци, от които
днес има още няколко “.

smart


Но къде точно се е намирало това изнесено второ манастирско пристанище? Върху
българската военна карта от 1907 г. източно от нос Чукалята е отбелязан пристан св.
Анастасия. Морският подход към остров Св. Анастия е ставал от малкото заливче
Бухос разположено между нос Каремидар бурун и нос Чукалята. Заливът е защитен от
север от нос Чукалята. Тук според Димитър Янчев (председател на рибарско сдружение
„Морски сговор“) е бил изграден голям кладенец.
При подводен оглед в залива са намерени фрагменти от керамични съдове от XVIII-
XIX век, както и части от късноантични амфори. Открити също така железeн рог от
котва.
Проведените проучвания през лятото на 2024 г. допълват историята на залива Ченгене
скеле с нови данни и находки. Очертава се изключително перспективна зона за
подводни разкопки в югоизточната част на залива.
Новите находки ще бъдат експонирани в археологическия музей на гр. Бургас след
консервация от специалисти.

Споделете тази новина
0 0 votes
рейтинг
абонирай се
Notify of
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments
0
Would love your thoughts, please comment.x