Финансирането на родния спорт е с ниска ефективност

От година на година държавата, представена от Министерството на младежта и спорта (ММС), увеличава бюджета, отпуснат на спортните федерации. Но въпреки растящите финансови потоци, реалността за българския спорт изглежда значително по-малко блестяща. Особено на фона на наближаващите Олимпийски игри в Париж 2024, чийто старт събира и оценява спортните постижения на нациите по целия свят.

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

През последните три години, ММС е отпуснало внушителните 94 665 533 лв. за 33 федерации по летни олимпийски спортове. Това означава, че разходите на държавата за олимпийски квоти са нараснали, но резултатите остават разочароващи. Въпреки увеличението на квотите с 4 в сравнение с Токио 2020, броят на участниците и постигнатите постижения изглеждат минимални. Общото количество на олимпийски квоти за Париж 2024 е 42, което е с 2 по-малко в сравнение с последните игри, но с почти същия брой състезатели.

Анализ на разходите показва, че за получаване на една олимпийска квота, българските данъкоплатци са инвестирали средно 2 253 941,26 лв. За класирането на един олимпиец сумата е 2 057 946,37 лв. Тези данни поставят под въпрос ефективността на разпределението на средствата и дали разходите действително отразяват успехите на българския спорт.

Веднага изникват въпросите за ефективността на разпределението на финансовите ресурси между различните спортове. Например, борбата, която традиционно получава значителна субсидия, ще има само 6 състезатели в Париж 2024, а една квота „струва“ на данъкоплатците близо 1.75 млн. лв. В същото време художествената гимнастика, макар и да получава над 8 млн. лв. за олимпийския цикъл, има три квоти, които включват ансамбъл от пет момичета, което понижава разходите на квота до 1.15 млн. лв.

Други спортове, като спортната стрелба и джудото, разпределят бюджета за двама участници на съответно 2.35 млн. лв. и 2.25 млн. лв. на състезател. В контекста на тези разходи, някои спортове като модерният петобой и таекуондото успяват да постигнат висока ефективност с минимални разходи.

На фона на всички тези финансови разходи и скромните постижения, възниква необходимостта от преосмисляне на стратегическите приоритети на българския спорт. Може би е време за сериозен анализ от страна на ММС, който да пренареди фокуса на инвестициите. Дали не е по-ефективно част от средствата, които сега се инвестират в високи постижения, да бъдат пренасочени към развитие на масовия спорт и детско-юношеските програми?

Въпросът е не само как да се подобри представянето на българските спортисти на олимпийските игри, но и как да се изгради здрава спортна база, която да осигури устойчиво развитие на бъдещи таланти. Отговорът може да се крие в подобряване на инфраструктурата, осигуряване на по-добри условия за тренировки и подкрепа на детските и младежките спортни инициативи.

Пренасочването на част от бюджета за спортни обекти и съоръжения, и покриването на таксите за тренировки, могат да допринесат за увеличаване на участието на деца и младежи в спорта. Това може да бъде ключов фактор за създаването на здрава основа за бъдещи спортни успехи и успешни представяния на международната сцена.

В заключение, може би е време за нов поглед върху инвестициите в спорта, който да осигури не само количествени резултати, но и качествени, което ще осигури по-добро представяне на българските състезатели в бъдещите олимпийски игри.