Хосписите на смъртта: Как възрастни хора умират в ръцете на безочливия пишман доктор Димче Миладиноски (видео и снимки)

„Тук хората не живеят – тук ги приспиват завинаги“

В Поморие и Черноморец, под прикритието на грижа и човечност, десетки възрастни хора са намерили не утеха, а смърт. Две заведения, собственост на македонеца Димче Миладиноски, се превърнаха в мрачни символи на това как алчността и безнаказаността могат да унищожат човешкото достойнство.

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

„Доведох баща си жив – върнаха го мъртъв след един ден“

Разказът на една дъщеря разкъсва сърцето. Жената плаща 1 200 лева, за да настани тежко болния си баща в хосписа в Черноморец. Само 24 часа по-късно получава обаждане: „Елате да си го приберете“
Когато пристига, я посреща тялото на баща ѝ – голо, увито в одеяло, посиняло и покрито с рани.

„Почнахме да повръщаме. Никой не издържа гледката. Това не беше човек, това беше гавра“, казва жената през сълзи.

Тя твърди, че когато отишла да го види няколко часа след настаняването, самият Миладиноски е стоял до леглото и на въпрос от нейна страна, че баща и изглежда много блед и студен, се е кикотел, разтърсвайки го по рамото:

„Я го виж – мърда! Значи е жив!“

Часове по-късно мъжът умира.

Свидетелства от ада

ЧУЙТЕ ПОТРЕСАВАЩАТА ИСТОРИЯ

Бивша служителка в хосписите, Петя Станчева, разказва:

„Първото, което се правеше след постъпване, беше да ги натъпчем с успокоителни – „букет“, както му казваше шефът. Да не шават, да не викат, да не пречат.“

Така, по думите ѝ, мнозина никога не се събуждали.

„Имаше дни, когато по трима-четирима си отиваха. Миладиноски знаеше всичко. Даже казваше, че така е най-добре – спят, не ядат, не пият вода, не се къпят, не хабят памперси и ток.“

Разказите на Петя говорят за вързани с бинтове пациенти, удряни глави в таблите на леглата и стените при „обслужване“, липса на къпане и топла вода, гризачи в стаите.
Всеки опит за сигнал до институции и запитване от близки бил потушаван с оправданието, че става дума за „дементни и агресивни пациенти“ в момент на умопомрачение.

Търговия със смърт

Когато жената, загубила баща си, поискала да ѝ върнат парите за неосъществената грижа, ѝ били възстановени едва 150 лева.

„Казаха, че удържали за линейка, лекарства и консумативи. Какви консумативи – за един ден живот?“

Така се оказва, че в системата на Миладиноски дори смъртта се калкулира по тарифа.

Човек с дълга сянка

Миладиноски не е ново име за здравните среди в региона. Преди години той е свързван с незаконни дейности в Камено, а след това и със строеж без разрешение в рибарското селище Ченгене скеле, където е вдигнал огромна вила върху чужда земя.

Днес се представя за „фактор в здравеопазването“ и дори има сайт, където описва себе си като създател на модерна социална грижа. Реалността, разкрита от свидетели и опечалени семейства, обаче е унизителен и смъртоносен фарс.

Обществото се надига

След вълната от разкрития граждани излизат на протест пред РЗИ – Бургас с искане за незабавното затваряне на двете заведения.
Подписки се разпространяват онлайн, а коментарите в социалните мрежи са единодушни:

„Кучетата се гледат по-добре от хората там.“
„Това не е хоспис – това е концентрационен лагер с дневна тарифа.“

Междувременно държавната институция РЗИ-Бургс обяви, че започва процедура по тежки проверки на обектите, като ще бъдат сезирани паралелно прокуратура и полиция. Заместник директорът д-р Марияна Кофинова обясни, че е имало множество сигнали срещу Миладиноски на които от РЗИ са съставяли актове и предписания, но той нищо не изпълнявал.

Къде е държавата?

Въпросът, който днес звучи с пълна сила, е прост:
Кой позволи това да се случи?

Как е възможно в XXI век институции да не знаят – или да знаят и мълчат – за място, където възрастни хора биват упоявани, връзвани и оставяни да умират в мизерия и нищета?
Къде е прокуратурата, къде е Министерството на здравеопазването, къде са проверките, които трябва да защитават живота?

Време е за справедливост

Това не е просто журналистическа история – това е вик за помощ.
Зад всяко име в този скандал стои нечий баща, нечия майка, нечий живот, превърнат в статистика.

Всеки ден забавяне е още една погубена душа.
А когато държавата мълчи, мълчанието ѝ убива.