Христанов, стига си залъгвал народа с популистките си тъпотии! Хората искат сигурност през цялата година, не „Великденски кошници“
Министерството на земеделието и храните подготвя инициативата „Великденска кошница“. Идеята е ясна и на пръв поглед благородна – в навечерието на празниците хората да имат по-лесен достъп до основни хранителни продукти на „разумни“ цени. Яйца, агнешко, козунаци, брашно, захар – всичко, което прави един Великден Великден.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
Звучи добре. Почти като коледните кампании за събиране на средства. Почти като онези трогателни репортажи, в които непознати си помагат, защото държавата… просто не участва.
И тук идва неудобният въпрос: защо изобщо е необходимо това?
Ако една държава трябва да организира „кошница“ с основни храни, за да може населението ѝ да празнува нормално, това не е празнична инициатива. Това е симптом. Симптом, че нещо сериозно куца.
Да го кажем направо – в 21 век, в европейска държава, хора не би трябвало да се притесняват дали могат да си позволят яйца и козунак за Великден. Това не е лукс. Това е минимум.
Но явно минимумът вече е лукс.
Добра идея… с лошо послание
Нека бъдем честни – инициативата сама по себе си е добра. Както са добри и благотворителните кампании по Коледа. Както е добра всяка помощ, която стига до хората.
Проблемът е друг.
Когато подобни инициативи започнат да изглеждат като необходимост, а не като жест, те вече не са повод за гордост. Те са признание за провал.
Защото ако доходите бяха достатъчни, ако цените бяха контролируеми, ако инфлацията не изяждаше заплатите със скоростта на пролетен козунак – никой нямаше да има нужда от „кошница“.
Малката кошница – голям проблем
Официално малката потребителска кошница струва около 57 евро. Само че тази цифра звучи доста по-спокойно на хартия, отколкото в реалния живот.
Защото зад нея стоят няколко неудобни факта: доходите остават ниски; цените растат; инфлацията тихо, но последователно върши своята работа.
И докато политиците уверено обясняват, че „ситуацията е стабилна“, реалността в магазина разказва друга история. Там няма пресконференции. Има етикети.
Държавата като организатор на… компенсации
Вместо да създаде условия хората да не се нуждаят от подобни инициативи, държавата започва да организира такива.
Това е малко като да ти тече покривът, а някой да ти подари кофа – жестът е мил, но проблемът остава.
И тук идва логичният извод: не става дума за липса на добри намерения. Става дума за липса на работещи решения.
Политиците и удобното отричане
Най-интересното в случая е контрастът между реалността и политическите послания.
От една страна: няма проблем с доходите; инфлацията е „под контрол“; пазарът работи.
От друга: държавата подготвя „кошници“ с основни храни; хората внимават какво слагат в количката; празниците започват да се планират като бюджетен проект.
Но, разбира се, това са „отделни случаи“.
Време за избор – буквално
И точно тук темата излиза извън рамките на Великден.
Защото на 19 април хората отново ще избират. И този избор няма да е само между партии и лица. Ще бъде избор между това дали приемаме „кошниците“ като нормалност или като предупреждение.
Ако приемем, че е нормално държавата да ни помага да си купим яйца за празник – значи сме свикнали с проблема.
А ако не сме – тогава е време да започнем да избираме по-внимателно.
„Великденската кошница“ е хубава идея. Наистина. Само че в една нормална държава тя щеше да бъде излишна. Но пък така поне имаме нещо сигурно – ако не друго, поне за празниците ще има обещания. А може би и малко по-евтини яйца. Колкото да не забравим, че проблемът не е в празника. А в ежедневието.
