Черепът с отлепена ретина и бетонирана наглост, ходило му се в Париж да си прави операция на окото
Ето го Васил Божков – някогашният хищник на родната джунгла, който сега се е превърнал в едно отчаяно старче, размахващо болнични епикризи като бял байрак. Ама не какви да е епикризи – о, не, нашият тарикат твърди, че му била „отлепена ретината“. Горкият Череп, който сега изглежда като объркана антикварна вещ, настоява да хукне към Париж – не за кроасани или да види Лувъра, ами да си оправя окото. Все едно в България ретината не може да се лепи, че трябва да си подмятаме данъкоплатците по френските клиники!
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
Съдът, в поредната доза от съвършено съдебно мяукане, му отказал, разбира се. Но не защото е Божков – подсъдим за убийства, хазартни злоупотреби и съмнителна страст към антики – а защото… абе бил здрав. „Какъв здрав!?“, ще кажете. Че нашият си е направо за гробищата: днес ретината му бяга, утре коленете му пукат, вдругиден ще се жалва, че тоалетна хартия му е заседнала в дебелото черво.
Сълзи, ретини и разбойническа наглост
Ама какъв абсурд! Васил Божков е на свобода с парична гаранция – и каква ирония, че хич не му се иска да стои в страната. Че то тук, в родната си България, този някога непоклатим бос днес е повече за съжаление, отколкото за страх. Парите му – тези някога така магически банкноти, от които политици, съдии и журналисти ослепяваха – вече не са така атрактивни. Днес никой не иска да се цапа с тях, а Божков отчаяно размахва пачки като фокусник, който е изгубил доверието на публиката.
В Париж? Абе, този човек е пълен с абсурди. Париж не е място за отлепени ретини, а за художници и мечтатели. Божков обаче явно иска да обогати френската здравна система с нещо, което не могат да видят всеки ден – български олигарх с око за изкуство. Или поне с половин око.
Къде е мястото му?
Да го кажем направо – Черепът трябва да е в компанията на някой усмихнат съкилийник с доживотна присъда, а не да обикаля съдилища с молби за туристически визити. Че какво правосъдие имаме, ако човек като него, натрупал тежки обвинения като скъпоценности в сейф, не седи зад решетките?
Ама ето, тук сме си ние, България, където съдът уж му отказва пътувания, но в същото време оставя вратата открехната. Дай му малко време и ще пробва с нови номера – след ретината може би ще се оплаче от главоболие, ишиас или… разстроен стомах?
Божков, като стария режим, върви към залез
Всичко има край – и дори най-гладките схеми на прехода рано или късно се изтъркват. Божков, този някогашен неокомунистически галеник, е просто едно жалко подобие на себе си. Пари има, ама никой не ги иска. Влияние имаше, ама днес е само спомен. И сега, вместо да бъде в дрънголника, където му е мястото, седи по съдебните коридори и крои отчаяни планове как да види Париж.
Ако не му лепнат една присъда скоро, поне ретината му ще си остане отлепена – като символ на кармата, който сам си е скроил.
