Черноморието не е проблемът! Проблемът е манталитетът на Бай Ганьо пишман туристът
Има една национална болест, която не се лекува нито с антибиотици, нито с билки. Нарича се култ към чуждото.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
За българина често важи едно неписано правило: ако е чуждо, значи е по-хубаво. Ако е немско, вече е съвършено. Ако е американско, сигурно е изпратено лично от небето. А ако е гръцко, значи е осмото чудо на света. С една дума лайно да е от чужбина да е.
Така всяко лято започва голямото преселение към юг. Колоните автомобили пълзят към Гърция така, сякаш на българското Черноморие е обявено извънредно положение. По социалните мрежи се изсипват снимки на фрапе, гироси и плажове, придружени с философски заключения от типа: „Ето това е цивилизация!“
Само че човек остава с впечатлението, че някои туристи са убедени, че Гърция не се намира на Балканите, а на друга планета, където гравитацията е по-приятна, слънцето грее по-интелигентно, а морето се затопля и изстудява, чрез изкуствен интелект.
Истината е далеч по-проста.
И Гърция има скъпи заведения. И там едно кафе може да струва три евро, а на следващия плаж десет. И там има луксозни барове и евтини капанчета. И там има добри плажове и посредствени плажове.
Но когато цената е в евро, тя някак звучи по-културно.
Най-голямата несправедливост е отношението към собственото ни Черноморие.
Особено Южното Черноморие.
То пази десетки плажове, които все още изглеждат така, както природата ги е създала. Без бетонни чудовища, без безкрайни строежи, с километри фин пясък, скали, дюни и заливи, които спокойно могат да бъдат туристическа картичка за половин Европа.
През последните години мнозина предпочитат да не забелязват и друго.
Плажовете се почистват ежедневно. Пясъкът се пресява механизирано. Инвестират се средства в инфраструктура, санитарни помещения, спасителни постове, достъпност, медицинско обслужване, детски зони и поддръжка. Конкуренцията между концесионерите постепенно започна да работи в полза на туристите. Когато клиентът има избор, собственикът е длъжен да предлага по-добра услуга.
Разбира се, проблеми има.
Но да се твърди, че цялото българско Черноморие представлява една огромна мръсна локва, е просто нелепо.
Днес България има плажове със „Син флаг“. Има ивици, които спокойно могат да се сравняват с известни европейски курорти. Процесът на подобрение не е приключил, но посоката е видима.
Само че това трудно се признава.
Защото е модерно да плюеш своето.
Особен персонаж в тази история е Бай Ганьо Туристът.
Той влиза на плажа с оборудване, достойно за триседмична експедиция в Хималаите.
Хладилна чанта.
Тенджера с кюфтета.
Пет буркана лютеница.
Три килограма домати.
Две дини.
Шест найлонови торби.
Сгъваема маса.
И естествено колонка с музика, която трябва да озвучи поне три плажа в радиус от километър.
След това започва битката за територия.
Кърпи върху шезлонгите.
Джапанки върху шатрите.
Тениска върху чадъра.
Все едно участва в операция по военно превземане на плажната ивица.
Когато някой любезно го помоли да освободи мястото, защото не може да се „резервира“ с един чифт гумени чехли, той веднага открива световната конспирация срещу българския турист.
Ако го помолят да не хвърля и заравя фасове в пясъка, това било рекет.
Ако му кажат да използва кошчето вместо дюните, това било тормоз.
Ако го приканят да затваря душовете след употреба, защото водата струва пари, това вече било „изнудване“.
Ако му напомнят, че тоалетната е построена именно за тази цел, пак някой му е виновен. Бай Ганя предпочита да се изхожда сред природата и във водата.
После същият човек обявява във Facebook:
„Черноморието е мръсно.“
Не е мръсно. Подържа се от съвестни концесионери и собственици, кито имат европейска визия за нещата. От хора, които искат да въведат ред и да науча нашенеца на плажна култура.
Иронията е жестока.
Част от хората, които най-силно ругаят българските плажове, очакват някой друг да чисти след тях. Искат безупречна природа, но не смятат за необходимо да оставят мястото така, както са го намерили.
Все някой друг е виновен.
Концесионерът.
Общината.
Държавата.
Спасителят.
Барманът.
Само не и човекът, който е оставил фаса, пластмасовата бутилка или салфетките да полетят с вятъра.
После идва гръцката ваканция.
Там всичко изглежда прекрасно.
Поне през първата година.
После домакините също започват да различават културния турист от онзи, който смята плажа за собствен двор. Или най-малкото за селски обор.
Защото уважението към обществения ред няма националност.
То се вижда.
И липсата му също.
Българското Черноморие не е съвършено.
Но не заслужава непрекъснатото национално самобичуване.
То заслужава повече уважение.
Повече грижа.
И по-малко комплекси.
Защото най-лесното нещо на света е да обявиш чуждото за рай.
Много по-трудно е да оцениш това, което имаш пред очите си.
А истината е простичка като морския хоризонт.
Докато някои упорито търсят рая отвъд границата, често минават с пълна скорост покрай собственото си богатство, без дори да го погледнат.
И после се чудят, кой им е виновен – морето, концесионерът, хотелиерът, ресторантьорът…или самата държава…
Истината е, че не умеем да ценим и пазим своето. После като чаргари хукваме към чуждото. Осираме и него, докато плюем родното, а после като ни натирят се връщаме с претенции и порочният кръг се завърта от начало.
Проблемът не е в българското море. Проблемът е в човека, който гледа към него, но манталитетът му пречи да бъде отговорен и да го съхрани за бъдните поколения. и когато концесионерът се опита да обясни на някой самозабравил се чукундур, че за разлика от преди години вече има правила и плажна култура. Бай Ганьо зейва с уста като ханджийска порта за да обяснява, как в Гърция всичко било възможно и колко гостоприемни били хората.
Как тука всички били мафиоти, мутри и бандити, защото му правели забележка да не влиза пиян във водата. Да не се дрогира, докато е на атракцион. Да не пикае зад тоалетните, а вътре в тях. Да не плува зад шамандурите, че може да се удави. Нещо, което си позволява да прави на воля в Гърция, където мисли, че е добре дошъл.
