Черноморието пълно, заведенията празни: Как лакомията стресира туристите
Българското Черноморие тази година отново доказва една проста истина: морето ни е прекрасно, плажовете са пълни, слънцето грее, водата е топла, но влизайки в заведенията по курортите туристът започва да се държи като човек, видял полицейска проверка.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
В края на август плажовете по родното крайбрежие все още кипят от живот. Хората избраха България, върнаха се към родното море и дадоха шанс на българския туризъм. Само че между плажа и ресторанта се оказа, че има невидима граница. На нея стои табелка: „Влизането с нормален бюджет е забранено.“
Заведенията по курортите изглеждат все по-празни, докато плажовете са пълни. И това не е някаква сложна икономическа загадка, достойна за Нобелова награда. Когато една салата започва да струва 9–14 евро, основното ястие се движи между 15 и почти 30 евро, а две напитки могат да превърнат обикновената вечеря в малък финансов семинар, туристът започва да смята.
А българинът, когато започне да смята на почивка, положението вече е сериозно.
Еврозоната дойде, а тарикатлъкът тичаше пред нея
Преминаването от лев към евро трябваше да бъде административна и икономическа промяна. Вместо това на места изглеждаше като стартов сигнал за някои търговци да извадят калкулатора и да проверят докъде може да стигне човешката наглост.
Не става дума за всички ресторантьори и хотелиери. Има коректен бизнес, който също плаща по-високи заплати, ток, продукти, доставки, наеми и данъци. Но около този нормален бизнес се появи и другият модел: „Щом е туристически сезон, да го одерем сега, пък догодина ще му мислим.“
Само че туристът също мисли.
И точно тук се появи великият икономически бумеранг. Цените полетяха нагоре, а клиентът направи нещо крайно непатриотично за търговеца: започна да не купува.
Пълни плажове, празни маси
Картината е почти апокалиптична.
На плажа човек до човек. Хавлии, чадъри, деца, туристи, усмивки. Морето е пълно.
После туристът става, избърсва пясъка от краката си, поглежда менюто и внезапно си спомня, че има хладилник в квартирата.
Ресторантът чака.
Масите чакат.
Сервитьорът чака.
А туристът си купува нещо от магазина.
Така вместо вечеря за 70–100 евро се получава разходка по крайбрежната алея и една минерална вода, която човек пие с чувството, че е спасил националния бюджет.
В края на август самите ресторантьори вече признават тенденцията: клиентите поръчват по-малко, ограничават напитките и внимават какво слагат на масата. Двама души все по-често споделят салата и едно основно, вместо да поръчат нормална вечеря.
Това не е просто „по-пестелив турист“. Това е реакция на пазара.
Когато цената стане прекалено висока, клиентът не е длъжен да доказва любовта си към ресторанта, като му остави заплатата си.
Цаца с бира, но с ипотечен хоризонт
Някога цацата с бира беше символ на простата морска почивка. Днес комбинацията постепенно започва да придобива характера на финансов продукт с променлива доходност.
И тук е големият парадокс.
България имаше шанс да използва интереса към родното Черноморие, да задържи туристите, да ги накара да харчат, да се върнат догодина и да доведат още хора.
Вместо това на места се получи логиката на търговеца, който вижда пълния плаж и си казва:
„Сега е моментът да забогатея.“
Само че плажът не е кошара събиращ овце за стригане.
Туристът не е портфейл с крака.
А морето не е разрешително за безконтролна ценова фантазия.
Българското Черноморие е красиво. И точно затова е особено жалко, когато добрият природен ресурс бъде посрещнат с цени, които карат човека да се чувства като статист в експеримент по икономическо оцеляване.
Трябваше дипломатично да се възползваме от върнатия интерес към родното море. Вместо това някои просто се изсраха върху метеното.
И сега ефектът е налице: плажът е пълен, но столовете в ресторанта остават празни.
Морето си върши работата.
Слънцето също.
Туристът също дойде.
Само че ценовият апетит на част от бизнеса реши да изяде клиента, преди клиентът да успее да изяде цацата.
А това вече не е туризъм. Това е самоубийствена търговска стратегия, сервирана с гарнитура от самоувереност.
