Кораб потъва край Румъния, дронове изплуват край България, а държавите броят отломките и чакат някой да каже кой стреля

Черно море има една стара особеност. То е спокойно само докато човек не погледне какво се случва под повърхността.

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

На 27 август тази година един търговски кораб под флага на Доминиканската република се превърна в поредния симптом на нещо много по-опасно от обикновен морски инцидент.

„PROGRESS IV“ се запали и потъна в Черно море, в изключителната икономическа зона на Румъния, приблизително на 15-20 морски мили от Свети Георги. На борда му е имало 12 души. Всички са спасени, макар че един от моряците е пострадал. Операцията е проведена при вълни около 2,5 метра, с участието на румънската брегова охрана, спасителни кораби и намиращ се наблизо търговски кораб.

Дотук би могло да бъде просто поредната морска авария.

Само че президентът на Румъния Никъшор Дан заяви нещо съвсем различно.

Корабът е бил ударен.

И тук започва онази прекрасна част от съвременната европейска сигурност, в която всички знаят, че нещо се е случило, но никой още не знае кой го е направил.

Румънският президент беше категоричен единствено в това, че има удар. За извършителя и оръжието обаче към момента няма окончателен отговор.

Така в Черно море се появява новата геополитическа формула:

корабът е ударен, но извършителят е неизвестен; дронът е намерен, но произходът не винаги е ясен; отломките са реални, но отговорността е виртуална.

И някъде между тях европейската дипломация продължава да си търси очилата.

Един кораб потъна. Въпросите изплуваха.

„PROGRESS IV“ е подал сигнал за бедствие около 17:55 часа. След това е докладван пожар и сериозни повреди. Румънските власти незабавно са задействали спасителна операция. До около 20:47 часа всички 12 души са били извадени живи от морето.

Това е добрата новина.

Лошата е, че корабът е потънал.

Още по-лошата е, че президентът на държава от НАТО казва, че плавателният съд е бил ударен, а към момента държавата не може да каже от кого.

Това не е маловажна подробност.

Защото ако търговски кораб бъде повреден в Черно море в контекста на войната между Русия и Украйна, въпросът не е само кой ще плати ремонта.

Въпросът е:

Кой вече си позволява да превръща морските търговски маршрути в продължение на бойното поле?

И вторият въпрос е още по-неприятен:

Колко време ще продължим да наричаме това „инциденти“?

Отломките започнаха да стават ежедневие

Докато румънските спасители изваждат моряци от морето, българското Черноморие постепенно започва да прилича на склад за изгубена военна техника.

На 27 август Министерството на отбраната съобщава за няколко случая.

Военноморска база – Варна е изпратила екип към безпилотен апарат, открит на около 8 морски мили южно от Каварна. Оказва се, че става дума за част от опашката на дрон.

При Камчия е открит друг безпилотен летателен апарат, който след проверка е установен като дрон без взривно вещество.

А край Черноморец, в района на Созопол, военнослужещи са били задействани по сигнал за обект на около километър – километър и половина навътре в морето.

Тоест Черно море вече започва да връща на брега части от войната.

И това не е метафора.

Това са физически предмети.

Дронове.

Отломки.

Военна техника.

Понякога с взривни устройства.

Понякога без тях.

А гражданите, които ги намират, правят най-разумното възможно нещо: не ги пипат и викат държавата.

Защото дронът, който прилича на играчка, може да се окаже всичко друго, но не и играчка.

А когато играчката има взрив?

В социалните мрежи и някои медии се появи информация за дрон, открит край островите Свети Иван и Свети Петър край Созопол, към който според публикациите е било прикрепено взривно устройство.

Според тези публикации хората, които са го намерили, са подали сигнал, а военнослужещи са пристигнали и са го обезвредили чрез контролирано взривяване.

Тук обаче трябва да се направи една важна журналистическа уговорка.

Тази информация трябва да бъде разграничена от официално потвърдените съобщения на Министерството на отбраната.

Иначе получаваме любимия жанр на съвременната информационна епоха: някой качва пост, втори го преписва, трети го „потвърждава“, четвърти го цитира като официален факт и накрая петият обяснява по телевизията защо първият е виновен.

Журналистиката има по-прозаична работа.

Да отделя фактите от предположенията.

Руски? Украински? Или просто „неизвестни“?

Тук започва голямата политическа игра.

Румъния от години е сред държавите по източния фланг на НАТО, които усещат войната в Украйна буквално по границата си.

През август румънският министър на отбраната Раду Мирушъ съобщи, че радарите на румънското военно министерство са засекли над 100 безпилотни летателни апарата в близост до румънското въздушно пространство само за 96 часа, на фона на засилени атаки срещу украински пристанища по Дунав.

Това е мащаб, който трудно може да бъде описан като „единичен инцидент“.

И още нещо важно.

Румъния вече е имала случаи, при които дронове или техни части достигат до нейна територия, както и инциденти в Черно море. Reuters съобщи например за унищожени два дрона тип „Gerbera“, открити в румънската изключителна икономическа зона край газовия проект Neptun Deep.

Това означава, че морето около Румъния вече е част от реалната система на военен риск.

Не на теория.

На практика.

България също започва да разбира, че Черно море не е туристическа брошура

В България реакцията често е особен хибрид между „няма проблем“ и „дано да няма проблем“.

Само че проблемът вече изплува.

Идва по вълните.

Появява се край Каварна.

Появява се край Камчия.

Появява се край Черноморец.

А когато някой намери военен дрон на няколко километра от туристически плаж, вече не говорим за някаква далечна война, която се води по телевизора между две реклами на прах за пране.

Говорим за непосредствена среда за сигурност.

За морски транспорт.

За пристанища.

За нефтена и газова инфраструктура.

За туристически райони.

За гражданско корабоплаване.

За НАТО.

И за държави, които би трябвало да могат да отговорят на простия въпрос:

Какво лети над нас и какво плува към нас?

Най-опасната дума в цялата история е „неизвестен“

„Неизвестен извършител.“

„Неизвестен дрон.“

„Неизвестен произход.“

„Неизвестно оръжие.“

„Неизвестна посока.“

Тази дума започва да се появява прекалено често.

И тя е удобна.

Защото докато извършителят е неизвестен, политиците могат да бъдат предпазливи.

Военните могат да мълчат.

Дипломатите могат да изчакват.

А медиите могат да спорят.

Само че радарите не спорят.

Отломките не спорят.

Потъналият кораб не спори.

И моряците, които са били във водата при вълни от два метра и половина, също нямат особен интерес към дипломатическата семантика.

Те просто са били там.

Черно море се превръща в зона на постоянен риск

След началото на пълномащабната руска инвазия срещу Украйна Черно море постепенно се превърна в пространство, в което гражданската и военната инфраструктура започнаха да се преплитат.

Търговски кораби превозват стоки.

Украински пристанища са атакувани.

Руски и украински военни системи действат в региона.

Дронове се появяват във въздуха и морето.

Минна опасност съществува.

Крайбрежните държави наблюдават въздушното и морското пространство.

А НАТО укрепва присъствието и координацията си.

В такава среда един търговски кораб, който е „ударен от неизвестен обект“, вече не може автоматично да бъде сложен в папката „морски произшествия“.

Защото контекстът е различен.

И контекстът променя всичко.

Въпросът не е само кой е стрелял

Ако разследването установи, че „PROGRESS IV“ действително е бил поразен от военен дрон или друго оръжие, тогава следват още десетки въпроси.

Откъде е дошъл обектът?

Какъв е бил типът му?

Какъв е бил маршрутът му?

Как е бил насочен?

Какво е било предназначението му?

Имало ли е електронно заглушаване?

Имало ли е отклонение от първоначалния курс?

Бил ли е корабът цел или е попаднал случайно в траекторията?

И най-важното:

бил ли е това умишлен удар срещу граждански кораб?

Точно този отговор ще има огромно значение.

Защото случайното попадане на дрон върху търговски кораб е едно.

Умишленото нападение срещу граждански кораб е съвсем друго.

А между двете има пропаст, пълна с международно право, военни доктрини, дипломатически ноти и вероятно няколко извънредни заседания.

И докато политиците разследват, морето продължава да работи

Това е голямата ирония.

Войната може да бъде започната от генерали.

Може да бъде обяснявана от президенти.

Може да бъде оправдавана от пропагандисти.

Но последиците се стоварват върху хора, които просто си вършат работата.

Моряци.

Рибари.

Граничари.

Военни.

Спасители.

Туристи.

Жители на крайбрежни градове.

Тези хора не се интересуват особено дали дронът е бил „стратегически“, „тактически“, „руски“, „украински“, „изгубен“, „отклонен“ или „неидентифициран“.

Ако пред лодката им изплува военен апарат с експлозив, разликата между геополитическите определения и реалността става приблизително колкото разликата между теорията за пожарната безопасност и пожарът в кухнята.

Европа гледа към Черно море. Черно море гледа обратно.

Потъването на „PROGRESS IV“ само по себе си не доказва кой е извършил атаката.

Това трябва да бъде казано ясно.

Няма доказателства, които позволяват на този етап отговорността да бъде приписана категорично на Русия, Украйна или друга страна.

Но има нещо друго, което вече е доказано.

Военният риск се приближава до гражданското корабоплаване.

Дронове се появяват край бреговете.

Военни отломки достигат до плажове.

Румънски радари засичат масирана активност в близост до въздушното пространство.

А търговски кораб е запален и потъва след удар, чийто произход все още се разследва.

Това не е още Трета световна война.

Но е и твърде много, за да бъде наречено просто „няколко инцидента“.

Черно море вече е зона, в която войната може да докосне цивилен човек без предупреждение.

И това е най-опасната част.

Не когато някой обяви война.

А когато войната започне да идва сама.

С дрон.

С отломка.

С ракета.

С мина.

С удар по кораб.

И с онова мълчание след взрива, в което всички задават един и същи въпрос:

„Кой беше?“