Чудовищен геноцид над стадото и семейството на бай Рибан: Иван Христанов и служителите му преминаха всякакви граници на човешкото (видео)
Има моменти, в които общественото възмущение не е просто емоция, а естествена реакция срещу очевидна несправедливост. Случаят с Иван Христанов и животновъда от Велинград, известен като бай Рибан, се превръща именно в такъв момент — тест за съвестта на държавата и нейните представители.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
От думи към действия… и обратно
Проблемът тук не е просто административен. Той е морален. Когато един човек, още преди да заеме властова позиция, застава до обикновения гражданин, защитава го и публично заявява, че „животните са здрави“, това създава очакване за последователност. Политиката може да е сложна, но честността не би трябвало да бъде.
„Чумата не е по животните, а по тези, които ни управляват“, беше заключил Христанов от кошарата на бай Рибан. Тогава днешният министър обикаляше за да показва емпатия и да печели симпатизанти за бъдещи проекти.
Днес обаче виждаме рязък завой. Същият този човек, вече в ролята на служебен министър, прилага мерки, които на практика поставят стопанство в изолация. Забрани, ограничения, полицейско присъствие – всичко това не изглежда като защита на обществен интерес, а като демонстрация на власт без диалог. Яростен геноцид срещу животните на бай Рибан и срещу него.
Христанов направи тази подлост толкова болезнена, че думата отвращение от неговите действия е слаба. Никога в новата българска история политик не се е подигравал толкова цинично с човек от народа. Подобно издевателство е потресаващо и граничи със злодеяние. Здрави овце, в което е убеден и самият Христанов се подлгат на гладна смърт.
Срещу собственика им се води открита икономическа война от министърът на земеделието, който обещаваше да спаси стадото на стареца. Кошарите са оградени от патрули на полицията, които не дават хората да търгуват с животновъда. Всички институции под шапката на Министерството на земеделието са вдигнати на тотална война срещу един честен български производител.
Когато държавата се превърне в „стена на плача“
Най-тревожното в тази ситуация не е дори самият конфликт, а начинът, по който институциите действат. Вместо прозрачност и ясни аргументи, обществото вижда затваряне, натиск и липса на комуникация. Христанов се крие като плъх, защото няма очи да погледне един почтен човек.
Ако животните са болни – покажете доказателства. Ако има риск – обяснете го. Но когато липсва убедителност, остава усещането за произвол. Как овце с чума от толкова време са живи, здрави и си пасат кротко и безпроблемно. Няма едно починало животно. Нима държавата е сляпа за този огромен ФАКТ?!
И тук идва логичният въпрос: дали решенията се вземат в името на обществото, или в името на удобството на властта?
Цената на непоследователността
Политик, който променя позицията си според поста, губи най-важното – доверие. А без доверие няма легитимност, независимо от формалната власт.
В случая с Иван Христанов виждаме класически пример за това как популизмът работи в краткосрочен план, но се срива при първия сблъсък с реалната отговорност. Да защитаваш „малкия човек“ е лесно, когато си извън властта. Истинският тест идва, когато трябва да го направиш от позиция на сила.
По-големият проблем
Този случай не е изолиран. Той е симптом. Симптом на държава, в която институциите често действат без достатъчна отчетност. Политиците НИКОГА НЕ носят отговорност за думите си, а гражданите се чувстват безсилни срещу административната машина.
И когато един възрастен човек остава сам срещу системата, въпросът вече не е личен. Той става обществен. Историята ще запомни не просто конкретни решения, а начина, по който са взети. В случая виждаме разминаване между думи и действия, между обещания и реалност.
А най-важният извод е ясен: държава, която не защитава честния труд и не чува гласа на обикновения човек, рискува да загуби не просто доверието му – а самата си основа. Държава водеща геноцид срещу собствения си народ е деградирала тотално и се нуждае от „спешен“, „кардинален“ ремонт!
В крайна сметка, въпросът не е само „кой е прав“. Въпросът е: има ли още място за справедливост, когато властта забрави какво е обещала? В такива случаи и народа забравя за задълженията си към такава държава на презрението към собствените си граждани. А, когато народът реши да въздаде справедливост заради това, че е лишен от нея – става страшно за такива като Иван Христанов.
Журналистката е безпристрастна, но няма как да гледаш подобна несправедлива трагедия, без да вземеш отношения. Призоваваме суверена на България да тръгне към Велинград и да спаси бай Рибан. Нека за сетен път докажем, че заедно сме силни! Заедно можем! В България има много доблестни мъже и жени, които са достатъчна сила за да повлияят на държавата в лицето на популиста Иван Христанов. Време е ВИЕ да вземете нещата в свои ръце и да въздадете справедливост.
