Чукундур! Българовски профан се издъни, като пробит тъпан: Спряха го за проверка, той хвърли 5 грама пико в краката на полицаите
На улица „Сан Стефано“ в Бургас, близо до закусвалня „Зия“, органите на реда от Второ РУ спрели за проверка 33-годишен мъж от Българово. Криминално проявен. Познат. Разпознаваем. От онези, за които полицаите не питат „дали“, а само „къде“.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
При вида на униформите мъжът направил класическия номер от остарялата дилърска школа – „Хвърли и се прави, че не е твое“. Пликче с бяло кристалообразно вещество, около 5 грама метамфетамин, полетяло към земята. Вероятно с надеждата да се материализира там по волята на съдбата, а не че е изскочило от джоба му. Нещо като наркотична версия на „манна небесна“.
Само че сме 2025 година. Това не е филм от 90-те. Отпечатъците не изчезват с хвърляне, полицаите не са слепи, а „то не е мое“ отдавна не минава за защитна теза. Особено когато си част от крими контингента и те спират не защото им е скучно, а защото си им добре познат.
И тук идва логичният въпрос. На 33 години. Христова възраст, както обичат да казват хората. Възраст, в която някои градят бизнес, семейство или поне приличен автобиографичен абзац. А ти какво правиш? Пълниш джобовете с дрога и се надяваш гравитацията да ти реши проблемите.
„Не знаех, че е там“ е реплика, която може да мине в детската градина, ако става дума за изяден шоколад. В наказателното право обаче звучи по-скоро като самопризнание за интелектуална немощ. Когато двама полицаи виждат как хвърляш пакета, а експертизата после добави и подписа ти под формата на отпечатъци, историята приключва бързо.
Финалът е ясен и без нужда от художествена измислица. 24 часа задържане. Бързо производство. А после вероятно вход към килията и кратка „почивка“ в пандиза. Там, където, както гласи народната мъдрост, възпитателните беседи не са по желание и се водят от хора с дълъг стаж и малко търпение.
Житейските правила са прости, но жестоки. Ако си решил да бъдеш пройдоха, поне не бъди и наивен. А още по-добре, спри да подценяваш реалността. Тя, за разлика от хвърленото пликче, не пада от небето. И винаги те настига.
