Язовир „Жребчево“ и потъналото село Запалня – История, заличена от водата, но жива в паметта
Сред спокойните води на язовир „Жребчево“ в Стара планина се крие една от най-силните и емоционални истории за принудено преселване в България. Под повърхността му лежат останките на някогашното село Запалня – място, което днес съществува само в спомените, архивите и в една самотна църква, устояла на времето и водата.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
Селото, което трябваше да изчезне
Село Запалня се намирало в долината на река Тунджа и дълги години било спокойно планинско селище. Всичко се променя през втората половина на XX век, когато започва строителството на язовир „Жребчево“ – един от големите хидротехнически проекти в България, целящ да осигури вода за напояване и енергийни нужди.
В края на 60-те години на миналия век започва принудителното изселване на жителите. Хората са напуснали домовете си постепенно, като последните семейства си тръгват около 1965–1966 година, преди районът да бъде окончателно залят.
Заличено от водата
След изграждането на язовира, долината на Запалня е напълно потопена. Къщи, улици, дворове и цялото селище изчезват под водата. С течение на времето природата и водният обем изтриват почти всички следи от човешко присъствие.
Днес при ниски нива на язовира понякога се показват каменни основи и останки от старото село – безмълвни свидетели на едно отминало време.
Църквата, която остана
Сред всичко потънало един символ остава над водата – църквата „Свети Иван Рилски“. Построена в края на XIX век, тя е единствената сграда от Запалня, която не е била разрушена или преместена.
Днес храмът стои самотен на малък полуостров, обграден от водите на язовира. Макар и частично повреден от времето и влагата, той остава изправен – като символ на вярата, паметта и устойчивостта на хората, които някога са живели там.
Място на спомени и история
Язовир „Жребчево“ днес е красиво място, привличащо рибари, туристи и любители на фотографията. Но под спокойната му повърхност се крие една тиха история за изгубено село, изселени семейства и една църква, която напомня, че дори заличени от картата, местата могат да останат живи в паметта.
Запалня вече я няма на географските карти, но я има – в камъка, във водата и в историята, която продължава да се разказва.
