Болен здрав носи! Фалшиви ТЕЛК точат държавната хазна, „хрантутниците“ не могат или не искат да решат проблема кардинално
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
В България има три неизменни истини. Хлябът поскъпва, политиците сменят прогнозите си като чорапи, а системата на ТЕЛК живее собствен, уникален, паралелен живот. Живот, в който 85 годишни жени с тежък артрит чакат милост от комисии, а междувременно напълно здрави граждани успешно се разболяват на хартия и прибират по няколкостотин лева на месец за „страданията“ си.
Нарича се талант. Или специален вид държавен фитнес.
Докато Добрина Бойновска едва става от леглото и зависи от близки дори за храна, държавата ѝ обяснява, че няма нужда от чужда помощ. На хартия всичко е чудесно. На живо всичко боли. ТЕЛК комисията вижда 95 процента инвалидност, но явно останалите 5 процента са достатъчни да прескача кабинети и да върти педали по коридори.
А в същото време в Разград процъфтява друга реалност. Там мъж получава експертно решение от гинеколог. За гинекологично заболяване. Фантазията в тази държава понякога е толкова богата, че направо заслужава награда от Съюза на писателите.
Прокуратурата засича около 300 „тежко болни“, които напълно здрави са получавали между 200 и 600 лева. Всеки месец. Държавата ги е финансирала по усмотрение на комисии, които се преструват, че всичко е наред. А после са учудени, че общественото доверие е на ниво морско равнище.
И тук идва нашето предложение към любимата ни държава. Предложение, което никой няма да изпълни, защото е просто, логично и ефективно. Три неща, които системата не обича.
Може комисията да включва не само лекари, но и двама представители на съда или прокуратурата, плюс човек от МВР. Не да лекуват, а да следят документацията, трудоустройването и реалното състояние.
Едно око на медицината и едно на закона. И нека тези служители на реда се сменят на всеки три или шест месеца, за да няма сладки приятелства, топли сговори и вечни комбинации. Прозрачност. Контрол. Отговорност. Прекалено разумно, за да се приложи.
Но не. У нас схемата трябва да е сложна. Да се върти, да се увива, да се пази зад плътна мъгла. Комисиите да са едни и същи, без външни хора, без наблюдение. После институциите да кършат ръце и да питат какво ли е станало. Да разследват. Да проучват. Да пишат доклади. И накрая да произведат онова, което най добре умеят. Едно голямо нищо.
А докато нищото се точи като държавна баница, здравите с фиктивни диагнози ще продължават да живеят на гърба на болните. А болните ще продължават да чакат помощ, която винаги е на един подпис разстояние, но все не стига.
България обича абсурдите си. Прегръща ги, отглежда ги и им отпуска социални помощи.
А можеше и да не е така. Ако имаше желание. Но това е най дефицитният ресурс в държавата. Не парите. Желанието.
АВТОР:ЯНЧО НИКОЛОВ
Да
янчо баба що ми изтри благословията….
много си прост баба….
късно е….
уморихте бедният болен народ….
и още алчнеете….
къде ще ги носите????