Бургаският журналист Янчо Николов: Как популизмът, цинизмът и наглостта се натъпкаха в костюм на министър на земеделието?!
Ето, господин министър Иван Христанов – чудото на българската земеделска политика, облечено в безсрамие и подправено с аромат на семейни планове и лабораторни амбиции. Ако някой се е чудил как изглежда популизмът на голяма сцена, ето го – той стои пред нас като живо доказателство, че дрехите могат да скрият доста, но не арогантността, маймунджалъкът и мазната наглост.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
Христанов се закле като модерен Орфей: „Ще водя стадото през ада на бюрокрацията, без да бъда екзекутор.“ Но овцете във Велинградско гледат към него със сълзи в очите, докато той говори за пътни карти и глобални регистри – сякаш министерството е шахматна дъска, а той е кралят, който може да премести фигурата „овца“ на удобна позиция.
Служебният кабинет, според него, няма край – между 3 и 6 месеца? Ами защо не 36, докато той довърши „семейния план“ и изпълни лабораторните си амбиции на турската граница? Както казват старите хора: „Водата тече, а овцете гледат“.
Лабораторията на Капитан Андреево е държавна, заявява той, и докато диша, няма да стане частна. Милиардите? Клевети! Политическите атаки? „Безпрецедентни скандали“. Морален кодекс? Не е важно. Името му свети като маяк за семейни и лабораторни амбиции – защото в света на Христанов държавната институция е просто сценичен реквизит, а министърът е режисьор на собственото си представление.
И, ако това не ви е достатъчно – кметове, горски и „мафиотчета“ от 90-те години са превърнати в сценични декори за великата борба с корупцията. Видеата не трябва да изтичат, защото кабинетът не е „електорална банка“. Но кой се заблуждава – Христанов вече е построил банка за лични амбиции, със сметки в семейни лаборатории, облаги и „други интереси“, без да пита за разрешение.
Не можем да не отбележим и неговия безценен вкус за кадрови назначения. Когато човек види бивш затворник и „пандизчивя“ да стане окръжен координатор в Бургас, едва ли се учудва на чудесата в МЗХ. Очевидно това е неговият метод за възпитаване на лоялност: човек, изгонен от държавна служба заради провинения, се връща „на бял кон“ с обещания за отмъщение и уволнения на шефове, наречени батали и тиняци – поезия, достойна за новия Ботев.
А междувременно президентът Илиана Йотова спокойно гледа спектакъла и допуска тази фатална грешка: човек, чиято политическа култура граничи с домоуправителски талант, да заеме министерския пост на земеделието. Мъдростта на поговорката „Не давай власт на онзи, който се радва на пръстена“ никога не е звучала по-актуално.
И така, докато овцете страдат, лабораториите се грижат за „семейния план“, а мафиотските сенки от 90-те ни се тикат като главните заподозрени, ние наблюдаваме: Христанов е живият пример, че политиката може да бъде цирк, в който клоунът е и директор, и съдия, и министерски гуру. Един истински „лидер на Единение“, който обединява само амбиции, скандали и метафорични овце.
А ние, наблюдателите, можем само да си кажем: „Който копае гроб на овцете, сам ще падне в него.“
