20.11.2026

Днес България

Винаги навреме

Днес България > Blog > България > Вашингтон получава дипломат от военното разузнаване на прехода: Николай Милков и сянката на кабинета „Беров“

Вашингтон получава дипломат от военното разузнаване на прехода: Николай Милков и сянката на кабинета „Беров“

Предложението Николай Милков да бъде изпратен за посланик на България в САЩ повдига въпроси, които трудно могат да бъдат заметени под дипломатическия килим. Биографията му води към едни от най-противоречивите години на българския преход, когато границата между държавна сигурност, политическо влияние и задкулисни икономически интереси често изглеждаше подозрително размита.

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

Дипломацията има своите правила, протокол и изисквания за професионализъм. Но когато става дума за посланик във Вашингтон, биографията на кандидата не е просто поредната страница от кадровото досие. Тя е политическо послание. А понякога е и тест за това доколко управляващите разбират символиката на собствените си назначения.

Според публикуваната биографична информация Николай Милков е заемал длъжността помощник-началник на сектор „Политически анализи“ в Разузнавателното управление на Генералния щаб в периода 1993–1997 г. Това означава, че професионалният му път преминава през времето на кабинетите на Любен Беров и Жан Виденов.

Не става дума за случайни години от историята на България. Правителството на Любен Беров остана в обществената памет като кабинет, управлявал в условията на силно задкулисно влияние, а политическите му отношения с икономически кръгове, включително с „Мултигруп“, се превърнаха в емблема на ранния преход. Управлението на Жан Виденов пък завърши с тежка икономическа и финансова криза, срив на банковата система, хиперинфлация и масови протести.

Именно в тази историческа среда Милков е работил в структурата на военното разузнаване.

Тук възниква същественият въпрос: каква точно е била неговата роля, какви позиции е заемал, какви анализи е изготвял и какво е било естеството на служебните му контакти? Самият факт, че човек е работил в разузнавателна структура, не е доказателство за незаконна дейност или политическа зависимост. Но за назначение на толкова чувствителен дипломатически пост подобна биография заслужава повече от формално представяне в няколко реда.

Особено любопитен е и друг детайл от същия период.

Сред заместник-ръководителите на Разузнавателното управление на Генералния щаб е бил и генерал Стоимен Стоименов. Според публикацията на „19 минути“ той произхожда от военния отдел на ЦК на БКП и е заемал политически длъжности в армията. По-късно името му е свързвано с политическото обкръжение на Румен Радев, като медийни публикации го определят като един от влиятелните му съветници.

Така кадровото предложение за Вашингтон неизбежно отваря по-широк въпрос за кръга от хора, чиито професионални и политически биографии се пресичат с настоящата власт.

Вашингтон не е поредната дипломатическа спирка.

САЩ са стратегически партньор на България в НАТО, ключов фактор за сигурността на Черноморския регион и основен съюзник в редица чувствителни геополитически процеси. Отношенията между София и Вашингтон не се изчерпват с протоколни срещи, приеми и снимки пред знамена. Те включват разузнавателно сътрудничество, отбранителна политика, енергийна сигурност, технологичен обмен и координация по въпросите на регионалната стабилност.

Затова изборът на посланик има значение далеч отвъд дипломатическата му титла.

Въпросът не е дали бивш служител на военното разузнаване може да бъде добър дипломат. Историята познава немалко професионалисти, преминали от службите към дипломацията. Въпросът е дали конкретната кандидатура отговаря на политическите, професионалните и обществените очаквания за представител на България в САЩ.

И още нещо: каква е оценката на американската страна за подобна кандидатура и какви гаранции може да даде българското правителство относно прозрачността, професионалната независимост и евроатлантическата ориентация на своя представител?

Защото България няма нужда да изпраща във Вашингтон послания, които после да обяснява с дребния шрифт на дипломатическите биографии.

В крайна сметка дипломацията е изкуство на доверието. А доверието не се изгражда с мълчание около неудобни факти.

Когато един кандидат за посланик във Вашингтон носи професионална биография от военното разузнаване през най-противоречивите години на прехода, обществото има право да пита. Управляващите пък имат задължението да отговорят.

Иначе остава неприятното усещане, че докато България говори за нова геополитическа ориентация, кадровата ѝ политика продължава да прелиства старите папки.

Споделете тази новина
0 0 votes
рейтинг
абонирай се
Notify of
guest
0 Comments
най-стари
най-нови най-гласувани
0
Would love your thoughts, please comment.x
Днес България
Privacy Overview

This website uses cookies so that we can provide you with the best user experience possible. Cookie information is stored in your browser and performs functions such as recognising you when you return to our website and helping our team to understand which sections of the website you find most interesting and useful.