ВСС на кръстопът: Четири години с изтекъл мандат и обещания за съдебна реформа. Найденов залага политическото си бъдеще на нов състав
Правосъдният министър Николай Найденов заяви категорично, че нов състав на Висшия съдебен съвет (ВСС) ще има и че няма отстъпление от тази цел. Думите му идват в момент, когато парламентът трябва да направи решаваща крачка към подмяната на орган, който продължава да функционира с изтекъл мандат от близо четири години.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.

„Няма отстъпление от това“, заяви Найденов в интервю за БТА, опитвайки се да даде ясен сигнал, че правителството няма намерение да се примирява с поредното протакане на избора.
Министърът обясни, че е подадена ръка към двете политически формации, които от години говорят за необходимостта от промяна в съдебната система. По думите му предложението не е било за задкулисна договорка или политическа „сглобка“, а за партньорство.
Само че в българската политика разликата между партньорство и сглобка понякога се оказва въпрос единствено на политическа терминология. Истинският тест е какво ще произведат гласовете в пленарната зала.
Парламентът е на ход: ВСС чака нов състав
Народното събрание трябва да избере днес членовете на ВСС от парламентарната квота. Съдиите и прокурорите вече са избрали своите представители, а на 21 ноември предстои да гласуват и следователите.
Така процедурата навлиза в решаващата си фаза. Залогът не е просто попълването на определен брой места, а възстановяването на легитимността на орган, който има ключова роля в управлението на съдебната власт.
Близо четири години след изтичането на мандата на настоящия ВСС институцията продължава да работи в условията на продължено управление. Това поставя неизбежния въпрос: колко дълго една система може да претендира за институционална стабилност, когато основният ѝ кадрови орган отдавна е трябвало да бъде обновен?
Найденов заяви, че всеки министър трябва да бъде готов по всяко време да подаде оставка. Той обаче не демонстрира притеснение за личния си пост, като подчерта, че министърът на правосъдието носи преди всичко отговорност, а не се ползва с привилегии.
Посланието е ясно: ако парламентът не изпълни заявената цел, политическата отговорност няма как да бъде избегната.
„Мрежата на председателите“ и въпросът за влиянието
Особено внимание заслужава позицията на правосъдния министър относно евентуалното влияние на икономически, политически и престъпни кръгове върху изборите в съдебната система.
Найденов заяви, че няма данни подобни кръгове да са повлияли върху избора на съдиите и прокурорите или да се опитват да въздействат върху предстоящите избори на следователите и парламентарната квота.
По отношение на т.нар. „мрежа на председателите“ министърът коментира, че ако такава мрежа изобщо е съществувала, тя няма да има влияние върху функционирането на съдебната система занапред.
Това е сериозна заявка, но и твърдение, което тепърва ще трябва да бъде проверено от реалните действия на институциите.
Защото доверието в съдебната власт не се възстановява с уверения, интервюта и политически декларации. То се измерва с прозрачност на процедурите, независимост на магистратите и отсъствие на зависимости, независимо откъде идват те.
Нов главен прокурор без номинация от министъра
Николай Найденов коментира и предстоящия избор на нов главен прокурор. Според него съдебната система може сама да се справи с процедурата, без да се налага той лично да издига кандидат.
Министърът посочи, че неговата отговорност е свързана преди всичко с изработването на правила за избора. Той допусна и възможността да представи допълнителни социологически изследвания за профила на главния прокурор, когото обществото би искало да види начело на прокуратурата.
Тук обаче възниква един съществен въпрос: какъвто и профил да предпочита обществото, решаващо ще бъде дали процедурата ще гарантира избор на независима фигура, а не възпроизвеждане на съществуващи зависимости.
Именно това е големият проблем пред съдебната реформа. Не е достатъчно да се смени името на един пост, ако механизмите за влияние останат непокътнати.
Бюджетът за 2027 г. без съкращения и намаляване на заплатите
Правосъдният министър засегна и напрежението около бюджета на съдебната власт за 2027 г.
На фона на недоволството сред служители и магистрати Найденов увери, че не се предвиждат съкращения или намаляване на възнагражденията.
Това е важен сигнал към системата, в която финансовата обезпеченост и условията на работа са пряко свързани с нормалното функциониране на институциите.
Големият въпрос остава: реформа или поредна институционална подмяна?
Предстоящият избор на нов ВСС ще покаже дали политическите сили действително са готови да поемат отговорност за промяна в съдебната власт, или отново ще се окажем свидетели на познатия парламентарен спектакъл, в който всички говорят за независимост, а накрая най-важни се оказват гласовете, договорките и разпределението на влиянието.
Найденов постави категорична цел и заяви готовност да носи отговорност. Но отговорността не се доказва с интервюта, а с резултати.
След близо четири години просрочен мандат обществото има основание да очаква не просто нов ВСС, а реална промяна в начина, по който се управлява съдебната власт. Защото подмяната на състава не е равнозначна на реформа. А ако старите зависимости просто получат нови имена, цялата шумно рекламирана промяна ще се окаже поредната политическа фасада.
