Газовият шок удря България: 32,52% поскъпване през ноември, а обещанията за евтино отопление остават за сметка на регулатора
Природният газ поскъпва с 32,52% през ноември. КЕВР утвърди цена от 58,43 евро за мегаватчас, въпреки че първоначалното предложение на „Булгаргаз“ беше още по-високо. Докато управляващите обещават замразени цени на парното и електроенергията за домакинствата до юли 2027 г., потребителите, които се отопляват директно на газ, ще трябва да понесат сериозния ценови удар.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
Поредното поскъпване на природния газ вече е факт. Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) утвърди цена от 58,43 евро за мегаватчас за ноември. Увеличението спрямо октомври е внушителните 32,52%, като в посочената цена не са включени таксите за достъп и пренос, акцизът и ДДС.
На практика това означава ново финансово бреме за крайните потребители, топлофикациите и бизнеса. На утвърдената цена общественият доставчик „Булгаргаз“ ще продава природния газ на крайните снабдители и топлофикационните дружества.
Първоначалното заявление на дружеството беше за 59,08 евро за мегаватчас. КЕВР е намалила предложението с 0,65 евро, или приблизително 1,1%. С други думи, регулаторът е успял да свали малко от първоначално поисканото, но не и да предотврати сериозното поскъпване.
„Чирен“ спаси част от увеличението, но не и потребителите
Според КЕВР по-високата цена е била ограничена чрез използването на допълнителни количества природен газ от подземното газово хранилище „Чирен“.
Без тази намеса увеличението през ноември е щяло да достигне 39,37% спрямо октомври. Използването на запасите е ограничило поскъпването с 6,85 процентни пункта.
Регулаторът посочва още, че при запазване на международните цени от момента на подаване на заявлението и при новата структура на доставния микс увеличението би било около 28%.
Така резервите в „Чирен“ се превръщат в своеобразен буфер срещу ценовия натиск. Само че буферът не премахва проблема. Той просто намалява размера на удара.
„Независимо от сегашните екстремни цени на международните енергийни пазари, достигащи нива от 100-105 евро за мегаватчас, увеличение с 34 процента е неприемливо, защото би било шоково за топлофикациите и за икономиката на страната“, заяви председателят на КЕВР Пламен Младеновски.
В утвърдения ценови микс са включени пълните месечни количества по дългосрочния договор с Азербайджан, както и втечнен природен газ, закупен от „Булгаргаз“ след организиран търг с търговци.
Радев обещава замразени цени, но не за всички
На 28 октомври премиерът Румен Радев заяви, че цените на електроенергията за домакинствата и на парното няма да се повишават през следващия отоплителен сезон до 1 юли 2027 г.
„Цените на парното и на тока за бита да не се променят през целия следващ сезон до 1 юли 2027 г.“, заяви министър-председателят, цитиран от bTV.
Обещанието звучи успокоително, но има една съществена подробност: то не се отнася до самата цена на природния газ.
Това означава, че домакинствата, които използват газови котли и се отопляват директно на природен газ, остават изложени на увеличението от 32,52%. За тях политическото уверение за стабилни сметки за отопление не предлага автоматична защита.
Получава се познатата българска картина: едни потребители получават обещание за ценова стабилност, а други трябва да се справят с поредното поскъпване.
КЕВР обещава защита, но въпросът е кой ще плати сметката
От регулатора заявяват, че разполагат с механизми, чрез които да не допуснат увеличение на цените на електроенергията и топлинната енергия за битовите потребители от 1 януари.
Това обаче поставя няколко важни въпроса. Как ще бъде компенсиран натискът върху топлофикационните дружества? Как ще се отразят по-скъпите доставки върху финансовото им състояние? И най-вече – кой ще поеме разликата между реалните разходи за енергия и политически обещаните непроменени цени?
Защото замразяването на една цена не означава, че разходите за нейното производство и доставка също са замразени. Някой в крайна сметка плаща сметката. Въпросът е дали това ще бъдат потребителите чрез бъдещи корекции, държавният бюджет чрез компенсации или самите енергийни дружества чрез натрупване на загуби.
Енергийната стабилност остава под въпрос
Ноемврийското увеличение от 32,52% показва колко уязвим остава българският пазар към международните енергийни цени и условията по доставките.
Използването на азербайджански газ, втечнен природен газ и резервите в „Чирен“ осигурява известна диверсификация, но не гарантира защита от ценови сътресения.
А политическите обещания за непроменени сметки за ток и парно не решават автоматично проблема с поскъпващото гориво.
Фактът е един: от ноември природният газ струва с 32,52% повече. За домакинствата на газ това не е статистика от енергиен доклад, а потенциално по-висока сметка. За бизнеса е пореден разход, който може да бъде прехвърлен върху цените на стоките и услугите.
Докато властта говори за стабилност, пазарът изпраща съвсем различен сигнал. А когато политическите обещания срещнат реалните фактури, обикновено последната дума има не министърът, а сметката за плащане.
