Държавният проект „Магазин за хората“, като белия кит „Моби Дик“ – всички говорят за него, никой не го е виждал

Ако има нещо, което българската държава умее безупречно, това е да създава структури без съдържание. Най-новото доказателство за този талант се нарича „Магазин за хората“ – търговско дружество, което успешно продава… нищо.

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

Докато хората чакат евтини храни, държавният магазин вече е доказал, че може да осигури стабилни доходи. Не за потребителите, а за себе си.

За по-малко от четири месеца дружеството успя да: няма нито един магазин; няма реална търговска мрежа; няма осезаем ефект върху цените; но да похарчи над 100 хил. лв. за заплати, осигуровки, наеми, софтуер и реклама.

Това, признайте си, е впечатляващо.

Обещаната държавна верига, която щеше да „удари спекулата“, засега се оказа верига от заплати. Съвет на директорите – има. Изпълнителен директор – има. Служители – има. Магазини – не, но това са подробности.

Вместо мрежа от обекти, получихме философския модел „магазин в магазина“. Държавата не отваря магазини, а се настанява скромно на щанд. Революцията в цените започва от рафта до кренвиршите.

Основният капитал от 10 млн. лв. стои като музейна експозиция – да се гледа, но не и да се пипа. За сметка на това администрацията работи. Работи толкова усърдно, че още преди първия клиент вече има разходи, отчетност и социални мрежи. Явно е по-лесно да управляваш Facebook страница, отколкото магазин.

И тук идва големият въпрос:
За кого точно е „Магазин за хората“?

За хората, които чакат по-евтина храна?
Или за хората, които вече получават заплати?

Защото засега проектът прилича повече на класическа държавна схема: първо длъжности, после бюджет, накрая – оправдания.

А „хората“ ще почакат. Те винаги чакат.